Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- А, ясно!
- Въпросът е да се разбере как функционира това кръстосване. Ако кръстосаме високо растение с ниско растение, какво растение ще се получи от този експеримент?
- Но това е лесно! - възкликна Гросман. - Средновисоко растение, разбира се!
- Така смятали всички. Но сигурно сте чували за Мендел102 и за неговия опит с грахови растения. Знаете ли какво се случило? Всички растения, които пораснали от това кръстосване, били високи! Мендел се изненадал. Тогава решил да кръстоса грах със зелени и грах с жълти зърна. Всички зърна в шушулките на растенията, получени при този експеримент, били зелени. Мендел направил извода, че съществуват доминантни и рецесивни наследствени фактори. Високото растение било доминантно, ниското - рецесивно. Зелената шушулка била доминантна, жълтата - рецесивна. При кръстосване рецесивният белег винаги изчезвал. - Професорът изплези език, огъвайки краищата му навътре като улей. - То е като да направиш фунийка. Кой може да направи като мен?
Загрижен да опази полицейското си достойнство, Гросман отказа да участва в опита, но Валентина и Томаш се съгласиха. Португалецът успя да огъне езика си, италианката - не.
- Не мога! - оплака се тя. - Как го правите?
- Това е вродено умение - обясни професор Хаманс. Посочи Валентина. - Все пак, ако вие забременеете от този господин, всичките ви деца ще притежават способността да огъват езика си. Тоест тази характеристика е доминантна.
Томаш и Валентина се спогледаха засрамено.
- Аха...
- Същото се случва с цвета на очите. Кафявите очи са доминантни, сините са рецесивни. Цветното зрение е доминантно, цветната слепота е рецесивна. - Той погали брадата си. - След това откритие Мендел не спрял дотук. Взел високите растения, които поникнали от кръстосването, и ги кръстосал помежду им. Какво, мислите, се случило?
Беше ред на италианката да отговори, стараейки се да прогони смущението, което се четеше по лицето ѝ.
- Нали високите са доминиращи? - попита тя. - Значи, поникнали нови високи растения.
Ученият поклати глава.
- Една четвърт от получените растения се оказали ниски. Тоест, при първото поколение високите доминирали, а ниските напълно изчезнали. Въпреки това при второто поколение ниските отново се проявили. Те останали скрити в растенията от първо поколение, за да се проявят по-късно. Мендел заключил, че има нещо особено в растенията, което определя размера им, и му измислил име. Нарекъл го ген.
- Ген от генетика?
По изпитото, скулесто лице на професор Хаманс отново се появи усмивка.
- Идва от genesis103 - отвърна той. - Текстът на сътворението.
LIII
ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ СИКАРИУС НАБЛЮДАВАШЕ СГРАДИТЕ ОТДАЛЕЧ. Беше видял кортежа да минава през портала, който водеше до комплекса, но не се осмели да приближи. Ами ако някой от полицаите мотоциклетисти го бе забелязал по пътя от Йерусалим? Ако го видеше отново на това място, със сигурност щеше да си направи някои изводи. Затова беше много важно да се освободи от мотора.
Сикариус слезе от мотора и го остави край банкета на шосето под сянката на едно маслиново дръвче. Прибра каската в раницата и я скри в багажника над задната гума. След това се обърна и тръгна разсеяно покрай стената в посока на портала. Стигна до решетките на портата и надникна в двора на комплекса. Виждаха се трите полицейски мотоциклета и двете коли, паркирани до входа на сградата отсреща. Наблизо разговаряха няколко души, които натрапникът преброи. Трима униформени и трима цивилни.
- Учителят е брилянтен - прошепна Сикариус, без да крие усмивката си. - Истински гений.
Неговият ментор беше измислил начин да остави полицаите на входа на комплекса, реши той. Това беше изумително добър ход, тъй като щеше значително да улесни операцията.
- Имате ли нужда от нещо? - попита някой.
Сикариус погледна по посока на гласа и смаяно откри, че там стои един от охранителите на комплекса. Не беше го забелязал! Тъй като вниманието му беше насочено към полицаите, той беше пропуснал тази подробност. Как можеше да е толкова невнимателен?
- Аз съм християнски турист - оправда се той. - Тук ли е пещерата, в която архангел Гавраил съобщил на Дева Мария благата вест, че ще роди Исус?
Охранителят се разсмя.
- Пещерата „Благовещение“ се намира в базиликата - обясни той, като посочи към къщите на Назарет в далечината. - Трябва да отидете в Стария град.
Сикариус кимна за сбогом.
- О, благодаря ви! - нарисува кръст във въздуха. - Бог да ви благослови!
Отдалечи се спокойно, но с крайчеца на окото си наблюдаваше стената около обекта. Беше висока, но не много. Най-големият проблем беше усуканата бодлива тел над нея. Освен това трябваше, разбира се, да избере най-подходящото място, за да мине от другата страна. Най-добре да я обходи по целия периметър и да избере най-скритото място. Вече знаеше, че комплексът се пази от охранителна фирма, но това не беше кой знае какво. В крайна сметка нямаше да прониква в банка или в затвор със строг режим. Мерките за сигурност му се струваха просто малко по-засилени, отколкото в една нормална сграда. Нищо, което да не може да се преодолее. Все пак се е справял с къде по-лоши неща.