Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Аркан колебливо пое документа с любопитен поглед.
- Какво е това?
- Заповед за арест - обясни израелският полицай, - с вашето име.
- Моля?!
- Предвид редицата съвпадения, свързващи вашата организация с този странен случай, съдията се съгласи да ни даде разрешение за задържането ви по време на разследването. - Гросман се усмихна. - Ще отнеме най-малко две години, докато изясним всички аспекти.
Президентът на фондацията беше толкова слисан, че дори не успя да прочете текста на заповедта.
- Две години?!
Гросман кимна.
- Най-малко. Периодът може да се удължи с една година.
Аркан залитна назад и се облегна сломен в креслото си.
Заповедта беше в ръката му, но той явно не я забелязваше.
- Господи!
Главният инспектор огледа ноктите на ръцете си, сякаш в този момент се интересуваше само от личната си хигиена.
- Освен ако не решите да си спестите тези неприятности и ни обясните истинската причина, поради която сте повикали професор Ескалона, професор Шварц и професор Вартоломеев на среща. - Вдигна поглед и се взря в събеседника си. - Искам истинската причина.
Лицето на Арпад Аркан беше мъртвешки бледо. Капчици пот се стичаха по бузите му, докато преценяваше възможностите си. Дилемата го парализираше. Спря погледа си на всеки от петте полицаи срещу себе си и забеляза симпатия само в лицето на португалеца, който очевидно не харесваше безизходните ситуации, в които човек е поставен пред ужасната перспектива да изгуби свободата си. Какво да прави?
Чу звън на метал и видя, че един от полицаите вече приготвяше белезниците. Разбра, че времето изтичаше. Почти изпаднал в транс, президентът на фондацията се насили да вземе решение и стигна до извода, че щом нещата бяха стигнали дотам, на първо място трябваше да постави личния си интерес.
- Това преминава всякаква граница - заяви той. - Ще ви кажа всичко. Но не тук.
- Тогава къде?
- На мястото, където се върши работата.
- Каква работа? За какво говорите?
Аркан си пое дълбоко дъх - като атлет, който се подготвя за състезание - и се изправи.
- Работата по най-необикновения проект на човечеството.
L
ОТ МОМЕНТА, В КОЙТО ВРАТАТА НА ФОНДАЦИЯТА СЕ ОТВОРИ, всичко се случи много бързо. Сикариус видя Арпад Аркан да напуска сградата заедно с израелските полицаи, инспекторката от италианската полиция и португалския историк. Всички влязоха в колите. Моторите на агентите внезапно изреваха, след тях запалиха и колите, макар и по-тихо.
Мъжът с качулката, който седеше на едно стъпало на отсрещната страна на улицата се надигна вяло, за да не привлича вниманието. Изгледа с досада колите и се протегна. След това нехайно се запъти към черния мотор, паркиран на няколко метра оттам.
Кортежът потегли. Отпред бяха двата мотора на агентите, следвани от двете коли, третият мотоциклет завършваше колоната. Сикариус изчака да минат и чак тогава свали наметката. Прибра я в раницата, която сложи на гърба си, качи се на мотоциклета и включи двигателя. Машината изрева.
В края на улицата полицейският кортеж вече завиваше.
- Мислят, че са в безопасност? - прошепна Сикариус, без да изпуска колите от поглед. - Грешат.
Моторът потегли с трясък и ускори по улицата като снаряд, като измина няколко метра на задна гума. След няколко секунди Сикариус отново видя колоната на полицията и намали скоростта; трябваше да бъде предпазлив.
Кортежът прекоси Стария град и излезе през Портата на бунището до хълма Мория, гмуркайки се в глъчката на модерния Йерусалим. Трафикът беше оживен и въпреки че агентите проправяха път, кортежът се движеше сравнително бавно. Тъй като беше с мотор, Сикариус успя да мине през задръстването и се залепи зад колоната.
- Няма да тръгнат - промърмори той.
Разбра, че се движи прекалено бързо. Ако продължеше със същата скорост, скоро щеше да изпревари кортежа. Беше принуден да намали, но тъй като полицейските коли не напредваха особено, реши да спре за трийсетина секунди, за да може колоната да спечели преднина.
Трафикът значително намаля, след като излязоха от града. Колоната продължи на запад, в посока Тел Авив, а преследвачът караше зад нея, като се опитваше да спазва разумна дистанция и да държи няколко превозни средства между себе си и полицейския кортеж.
В следващите два часа от пътуването не се случи нищо интересно. Преди да стигнат до Тел Авив, завиха на север по Трансизраелската магистрала. Сикариус беше нащрек, когато наближиха изхода за Нетания, но колоната игнорира указателните табели за крайбрежния град и продължи на север по магистралата.