Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Ами... - запъна се Томаш. - Гените определят всяка наша характеристика. Коса, очи, ръст... дори и нрава ни - дали сме търпеливи или раздразнителни, дали сме предразположени към една или друга болест. Всъщност определят всичко.
- Правилно - каза директорът на Департамента по биотехнология. - Но как функционират те?
Историкът придоби неразбиращо изражение.
- Знаете ли, моята специалност е история...
Двамата полицаи останаха мълчаливи и отклониха погледи, сякаш зловещото съдържание на стъклениците, подредени в редици по рафтовете в залата, изведнъж им се стори много интересно. Тази сфера на познание определено не беше тяхната. Професор Хаманс очакваше тази реакция и затова се отправи към едно бюро в ъгъла на залата. Зад него имаше бяла дъска, като тези в училищата. Ученият взе един тъмносин флумастер и нарисува нещо, което приличаше на пържено яйце.
- Клетките, от които са изградени живите организми, в това число и човешките същества, имат структурата на яйцето - обясни той. - Обградени са от външна мембрана, която запазва клетката цяла и защитена. Вътрешността е съставена от белтък, или цитоплазма - течност, която изпълнява няколко функции, и жълтък, или ядро. - Той почука с флумастера по „жълтъка“ на пърженото яйце и погледна към гостите. - За какво служи ядрото?
- Ядрото е контролният център - отговори Томаш. Това го знаеше. - То командва клетката.
- Ядрото командва не само клетката. - Професорът направи жест с ръка, сякаш с него искаше да обхване вселената. - То контролира всичко. Всичко. Клетките, тъканите, органите, тялото... дори вида! Ядрото на клетката контролира самия живот на нашата планета!
Арни Гросман скептично повдигна вежда.
- Не преувеличавате ли?
Вместо да отговори, професор Хаманс отново се обърна към дъската и продължи схематичната структура на клетката с нови рисунки, като всяка следваща беше увеличена версия на сечение от предишното изображение. След това надраска няколко думи, за да обозначи ключовите думи в схемата.
- Да видим какво се случва в ядрото на една клетка - предложи ученият. - Ако увеличим изображението на сечението, ще открием, че ядрото е съставено от спираловидни нишки, наречени хромозоми. Ако отново увеличим сечението, ще видим, че хромозомата представлява две нишки, вплетени една в друга в дълга спирала. Тези две нишки се наричат дезоксирибонуклеинова киселина, или ДНК. Увеличавайки сечението на ДНК, разбираме, че двете нишки са свързани помежду си посредством четири базови елемента: аденин, тимин, гуанин и цитозин, или А, Т, G и С. - Отбеляза четирите букви в схемата. - Това са буквите, с които е написана книгата на живота.
- Това ли е ген?
- Генът е сечение на ДНК. Една определена комбинация двойки А-Т и G-С образува един ген. А какво прави генът, когато е активиран? Произвежда протеини, които пренасят заповедите на гените, карайки клетките да работят по определен начин. Протеините, произведени от клетките на очите, са чувствителни към светлината, тези на кръвта пренасят кислород... с две думи - всяка клетка притежава необходимите характеристики, за да изпълнява функциите, за които е създадена.
- Искате да кажете, че клетките на сърцето имат установени гени, тези на бъбреците имат други, тези на...
- Не - прекъсна го професор Хаманс. - Всяка клетка от тялото ни съдържа в ядрото си пълната ДНК. Тоест нашата ДНК е из цялото тяло. Но поради механизъм, който все още е сравнително непознат, в даден орган се активират само определени гени. Например клетките на сърцето използват само необходимата за своите задачи ДНК. Останалата ДНК остава латентна. Една от големите все още неразкрити мистерии е именно как всяка клетка знае кой ген трябва да активира. Но факт е, че клетката знае. Не по-малко важно е откритието, че определен ген произвежда специфичен ензим, независимо в кое растение или животно се намира. Ако инжектираме човешкия ген, който произвежда инсулин, в тялото на животно, в кърмата ще започнат да се генерират големи количества инсулин. - Той повдигна вежди. - Нали разбирате къде са предимствата?
- Mamma mia! - възкликна Валентина, проумявайки перспективите, които се разкриват пред такава иновация. - Животните могат да произвеждат инсулин за диабетици!
- И това, и много повече! Спомняте ли си растенията, които видяхте в Едем? Там отглеждаме ориз, инжектиран с ген, който произвежда витамини. Така хората в слаборазвитите страни, които ядат ориз, ще имат по-богата на витамини храна. Работим върху инжектиране на ген, който намалява нуждата от вода в царевицата. Тази царевица ще бъде добре дошла в пустинните зони и също като ориза, богат на витамини, ще помогне за борбата с лошото хранене в страните от Третия свят.