Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Вътрешността на сградата беше огряна от естествената светлина на голям двор. Имаше дълги коридори в две противоположни посоки, които опасваха двора и го обгръщаха като пипала. Във всеки коридор се виждаха редица врати на отсрещната стена на двора.
- Къде сме? - поиска да узнае Гросман.
Малките, почти скрити под гъстите вежди очи на Аркан го погледнаха с недоумение.
- В Храма, вече ви казах.
- Не това видяхме отвън - намеси се Томаш, сочейки с палеца си към входа. - На табелата пишеше Advanced Molecular Research Center. Струва ми се, че името няма много общо с религията...
Домакинът се разсмя; неприязънта, с която ги посрещна във фондацията, бе заменена с неизчерпаема любезност и добродушие.
- Прав сте, професоре! - извика Аркан. - Храм е името на сградата, в която се намираме. Но комплексът има и научно название, което определя истинските му цели. Всъщност се намираме в Центъра за авангардни молекулярни изследвания - най-амбициозния и сложен проект на моята фондация.
- Добре, но какво правите тук?
- Това е тайна.
Главният инспектор му показа съдебната заповед и убеден, че видът на документа е достатъчно красноречив, се усмихна.
- В такъв случай се опасявам, че ще трябва да ни разкажете всичко. Каква е тази тайна?
Аркан си пое дълбоко дъх и се подготви да разкрие онова, което беше крил от света. Повдигайки рунтавите си вежди, той обяви:
- Тук е последната надежда на човечеството.
LII
ТОПЛИТЕ ИЗПАРЕНИЯ НА ИЗКУСТВЕНАТА ВЛАГА обгърнаха посетителите, когато влязоха в големия салон на научния комплекс на фондация „Аркан“ в Назарет. Навсякъде имаше растения, с пътеки помежду им, като подредена джунгла. Таванът на салона беше от матово стъкло, за да може слънцето да огрява зеленината, която беше навсякъде.
Парник, помисли си Томаш. Намираха се в гигантски парник.
- Едем! - обяви Арпад Аркан с широка усмивка. - Този сектор от комплекса се казва Едем. - Той направи жест с ръка към растенията наоколо. - Не е трудно да се досетиш защо, нали?
- Веднага разбрах какво е това - каза Гросман. - Но за какво служи една оранжерия в научен комплекс?
Домакинът не отговори веднага. Отправи се към нисък слаб мъж с бяла манта, който изследваше листата на едно растение, и ентусиазирано го поздрави. Двамата размениха няколко фрази, които останалите не можеха да чуят от такова разстояние. Вероятно Аркан му разясняваше положението, защото човекът в бялата манта хвърли поглед към тримата гости, докато слушаше шефа си. Накрая кимна и придружи президента, който се завърна при двамата полицаи и историка.
- Това е професор Петер Хаманс - представи го Аркан. - Той е директор на Департамента по биотехнология в нашия център. - Президентът го тупна по гърба, като едва не го събори. - Откраднахме го от Франкфуртския университет.
Професор Хаманс - мъж със слабо, набраздено от бръчки лице и рядка скосена брада - се съвзе и протегна ръка за поздрав към непознатите със срамежлива усмивка.
- Много ми е приятно.
Размениха поздрави и ръкостискания, като всеки от гостите се представи по име и професия. След встъпителните любезности, които включваха бързо обяснение за разследването на трите убийства в Европа, директорът на Департамента по био- технология ги отведе в един ъгъл на парника и ги покани да седнат на масата.
- Бих искал да ви предложа нещо за хапване - каза той е лукава усмивка. - Какво искате да опитате - генномодифицирано или натурално зеле?
- Генномодифицирано зеле? - попита Гросман. - В никакъв случай! Вредно е за здравето.
Професор Хаманс отиде до хладилника и поднесе чиния със зелеви листа на всеки от гостите.
- Тогава опитайте естествения вкус на зелето.
Валентина направи гримаса.
- Не съм гладна.
Ученият посочи чинията.
- Яжте! - настоя той. - Важно е за демонстрацията, която искам да направя.
Тримата погледнаха недоверчиво към зелевите листа в чиниите си. Бяха сварени, но видът им бе странен. Томаш набоде едно парче с вилицата и го поднесе към устата си. Сдъвка го и веднага след това го изплю.
- Ама че гадост!
Професор Хаманс се престори на учуден.
- Е? Какво става?
Историкът направи гримаса.
- Това зеле е отвратително! - каза той. - Има вкус на... не знам. Горчиво е.
Двамата полицаи опитаха по едно малко парченце, което боязливо сдъвкаха, и потвърдиха оценката.
- Това не става за ядене - заключи Гросман. - Какво е това зеле?
Директорът на Департамента по биотехнология се върна до хладилника и донесе друго варено зеле, което разряза на три малки парчета и разпредели по чиниите.