Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Но къде са тръгнали тези хора? - запита се преследвачът, изненадан от дългото пътуване. - Хайфа? Акра?
Отговорът дойде малко по-късно, когато кортежът излезе от главния път при изхода за най-известното селище в Галилея. В момента, в който видя табелата за града, Сикариус си каза, че ако беше помислил малко, лесно щеше да отгатне посоката.
Как не се беше сетил за това по-рано?
На табелата пишеше Назарет.
LI
ПРЕДИ ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КОРТЕЖ ДА ИЗКАЧИ ХЪЛМА и да влезе в градската част на Назарет, първият автомобил, в който се возеше Арпад Аркан, зави надясно по един второкласен път. Мотоциклетите и другата кола, в която пътуваха Валентина и Томаш, също завиха надясно, следвайки колата пред тях; очевидно президентът на фондацията даваше инструкции за маршрута.
Отляво се виждаха модерни сгради от метални конструкции и стъкло, чиито силуети изглеждаха гигантски сред дърветата. Кортежът пресече портала на комплекса и се насочи към главния вход на първата сграда, украсен с две стоманени арки, пресечени от портик с колони, които изглеждаха огънати от някаква огромна сила.
Автомобилите и моторите спряха пред портала и вниманието на историка беше привлечено от голяма табела, където на английски език бе написано името на комплекса.
Advanced Molecular Research Center.101
Вратите на колите се отвориха и хората слязоха. От първата кола излязоха първо полицаите и след тях Аркан, който се обърна към всички, които го придружаваха.
- Добре дошли при перлата в короната на моята фондация! - каза той с явна гордост. - Тази сграда се нарича Храм. - Посочи към двете масивни арки, които украсяваха входа, и погледна към Томаш. - Професоре, знаете какво е това, нали?
Историкът кимна.
- Портите на Храма в Йерусалим са били поддържани от две големи колони - отвърна той. - Щом името на тази сграда е Храм, предполагам, че това са двете колони.
- Точно така - каза Аркан. - Когато прекрачвате този портал, помнете, че влизате в един нов свят. - Разпери тържествено ръце. - Светът на Храма!
Арни Гросман махна на хората си.
- Влизаме!
Полицаите се отправиха към входа на сградата, но Аркан им препречи пътя.
- Господин инспектор - започна той, - с удоволствие ще поканя полицията да посети нашите съоръжения, но... без оръжие. Съжалявам, но такива са правилата в Храма.
Главният инспектор на израелската полиция спря, изненадан от това възражение.
- Какви са тези глупости?
Аркан впи очи в него.
- Имате ли съдебна заповед за достъп до тази сграда?
- Имам заповед да ви арестувам, ако сметна за необходимо.
- Къде да ме арестувате?
- Ами... във фондацията или на обществено място.
Президентът се озърна наоколо, преструвайки се, че оглежда мястото, на което се намират.
- Да видим - каза той. - Не сме във фондацията, нито на обществено място, нали?
Очите на полицая просветнаха и гласът му стана студен, изпълнен със скрита заплаха.
- Искате ли да отида при съдията за заповед? Внимавайте, защото...
Аркан поклати глава.
- Господата са добре дошли в Храма - побърза да изясни той. - Единственото нещо, което бих искал да избегна, е присъствието на оръжия в тази сграда. Нашите правила изрично го забраняват.
Гросман замислено погледна към хората си, докато преценяваше молбата на президента. След това се обърна към събеседника си с вече взето решение.
- Никой не може да обезоръжи израелската полиция - заяви той. - Но в знак на добра воля съм склонен на компромис, който ми изглежда разумен. Хората ми остават тук, отвън. Ще вляза сам. - Той повдигна якето си и показа пистолет в кобур на гърдите. - Въоръжен.
Домакинът погледна пистолета и няколко секунди обмисля отговора си.
- Не можете ли да оставите оръжието при хората си?
- И дума да не става - промърмори Гросман. - И може би вече направих достатъчен компромис...
Аркан замислено потърка брадичката си. Защо не? Алтернативата на това предложение беше полицаите да издействат нова заповед и да го арестуват. Правилата налагаха да не се внася оръжие в Храма, но някои ситуации изискваха гъвкавост.
Сегашната ситуация му се струваше точно такава.
- Добре - отстъпи той и махна примирено. - Можете да влезете въоръжен. Хората ви остават тук.
Главният инспектор на полицията даде инструкции на подчинените си и когато всичко беше готово, направи знак на Аркан. Президентът на фондацията най-сетне влезе в сградата, следван от Гросман, Томаш и Валентина. След като се легитимираха на рецепцията, посетителите минаха през метален детектор. На двамата охранители на входа не им хареса, че полицаят влиза с оръжието си, но шефът им направи знак, че всичко е наред, и те отстъпиха.