Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Сега опитайте това зеле и ми кажете какво мислите.
Този път Томаш се поколеба. Предвид това, което току-що му се беше случило, той се зачуди дали да се подлага на този експеримент. Разгледа новото зелево листо. Струваше му се абсолютно нормално, като тези, които се виждат в супермаркета. Къдраво зеле. Много внимателно набоде листа и го поднесе към устата си. Отхапа малко и спря в очакване нещо странно да се случи в устата му. Всичко изглеждаше нормално. Отхапа отново и зачака ефекта. Нищо. Започна да дъвче и изяде зелето.
- Е? - попита професор Хаманс с очаквателен поглед. - Вкусно ли е?
- Хм - потвърди историкът, докато все още дъвчеше. - Студено е, но е добро.
Двамата полицаи, които предпазливо изчакаха реакцията на Томаш, пъхнаха втория лист зеле в уста и го сдъвкаха, потвърждавайки мнението му.
- Знаете ли как ще стане наистина вкусно? - попита Валентина, докато опитваше зелето. - Със спагети, зехтин и чесън.
Директорът на Департамента по биотехнология размени бърз поглед с Арпад Аркан и се усмихна на тримата гости.
- Какво ще кажете за първия вид зеле? - попита той. - То е натурално, но вие не можахте да го изядете. - Той посочи към устите на гостите си. - Второто зеле е генномодифицирано, но вие го сметнахте за вкусно.
Гросман спря да дъвче.
- Какво? - възмути се той. - Дали сте ми да ям генномодифицирано зеле?
- И на вас ви хареса!
Главният инспектор се наведе и изплю сдъвканата храна на пода.
- Какъв ужас! - възкликна той. - Не ям такива боклуци.
Професор Хаманс се престори на изненадан.
- Какво? Никога ли през живота си не сте яли зеле?
- Разбира се, че съм ял! Но никога не съм вкусвал генномодифицирано зеле. Отказвам да го ям.
Ученият кръстоса ръце и се взря настоятелно в него, като учител, който очаква от ученика верния отговор. След това насочи вниманието си към зелето, което никой не можа да преглътне.
- Това е единственото зеле в света, което не е генномодифицирано - каза той. - И вие не пожелахте да го изядете. Всички други видове зеле и особено онези вкусни зелки, които се продават по супермаркетите, като къдравото зеле, лилавото зеле и всички други, са геннообработени.
- Какво?
- Това е истината - настоя професор Хаманс. - Натуралното зеле е прекалено горчиво за консумация. Неприятният му вкус очевидно е защитен механизъм, който развива, за да не го ядат животните. За да го направят вкусно, какво сторили хората? Започнали да го обработват генетично, разбира се.
- Как така да го обработват генетично? - попита Гросман. - Нима намеквате, че зелето по супермаркетите е отглеждано в лаборатория?
- Не в обикновени лаборатории с бактерии и ампули, епруветки, петриеви стъкла и други подобни неща. Но да, зелето, което консумираме в известна степен е лабораторен продукт. Или поне геннообработен продукт. Откакто човекът е измислил земеделието преди повече от десет хиляди години, не прави друго освен генно модифициране. От хиляди години земеделците кръстосват растения, за да произведат нови видове зеленчуци - по-вкусни и лесни за отглеждане.
- О, това е различно.
- Не, не е! Кръстосването на растения е основна форма на генна обработка. Зелето, което ядем, не е било такова в натурално състояние. То е получено в резултат на редица кръстосвания на растения в продължение на много години. Земеделците са правили експерименти и по метода на пробата и грешката кръстосвали различни зеленчуци, за да получат продукти, които не съществуват в природата. Много от тях се продават по магазините и ги ядем всеки ден в супата, салатата или във формата на плод.
Арни Гросман погледна към Валентина и Томаш, търсейки подкрепа, но не я получи. Кой би се осмелил да противоречи на специалист по биотехнология по такъв въпрос?
Като разбра, че няма аргументи, израелският полицай махна с ръка, като че ли пъдеше мухи.
- Добре, и какво от това? - попита с раздразнение в гласа. - Какво искате да докажете?
Професор Хаманс се усмихна.
- Исках само да демонстрирам, че човекът използва биотехнологии в продължение на хилядолетия и в това няма нищо лошо. Земеделците са свикнали да кръстосват различни видове растения, за да получат нови. - Той вдигна пръст. - При това трябва да отбележим, че самата природа използва биотехнологии. И дори клониране! Ягодата например се размножава чрез разделяне на растенията. Новите ягоди в действителност са клонинги на предишните. Картофените клубени с кълнове, които се използват при засаждането на картофи, всъщност не са семена, а клонинги. И когато откъсваме резник, засаждаме го и от него израства ново растение, това ново растение е клонинг на първото растение.