Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Хвана здраво другия край и започна да се издига. Сикариус беше ловък мъж - резултат от тежки тренировки, на които се подлагаше всеки ден, и след няколко секунди стигна до върха на дървото. Настани се на най-здравия клон и огледа комплекса. Както и подозираше, нямаше пазачи; те охраняваха само входа. Вероятно правеха обиколки и нападателят се нуждаеше от време, за да разучи графика им, но това беше лукс, който при тези обстоятелства не можеше да си позволи. Така или иначе, реши Сикариус, щеше да е невероятен късмет да проникне в територията на комплекса точно по времето, когато правеха обиколка. Потърси и охранителни камери. Не беше видял нито една, докато наблюдаваше портала преди двадесет минути, а и сега не забеляза никакви признаци за наличието им. Вероятно се намираха вътре в сградите. Хвърли последен поглед на района, след това изпробва здравината на клона, за да се увери, че ще издържи тежестта му.
- Да го направим!
Плъзна се бавно по клона. Тази част на дървото леко се наклони, огъната под тежестта му, но все пак издържа. Сикариус продължи да се плъзга изключително предпазливо, докато се прилепи към стената. Стъблото леко се беше огънало, но все още стигаше горния край на стената. Извади клещите, които държеше в джоба си, и захапа с тях бодливата тел. Стисна силно.
Щрак.
Сряза я на едно място и се приготви за следващия срез. Сухото щракане на клещите, които прегризваха телта, напомняха звуците на градинарска ножица; сякаш невидим градинар подкастряше жив плет. След две минути в спиралата, която предпазваше горната част на стената, се отвори пролука. След като свърши тази работа, Сикариус отново огледа комплекса, за да се увери, че не е бил забелязан. Всичко изглеждаше спокойно.
Доволен, той увисна на стената и се набра догоре. Застана на върха и не изгуби нито секунда. Събра въжето и го хвърли на земята. След това скочи в двора на комплекса. Беше скок от три метра, олекотен от меката трева и от ловкостта, с която се претъркули, щом докосна земята. Веднага след това скочи на крака. Вдигна въжето, което вероятно щеше да му потрябва по-късно, за да излезе, и изтича до най-близкия храст.
Вече беше вътре.
LVI
РАЗКРИТИЕТО ОСТАВИ ТРИМАТА ПОСЕТИТЕЛИ ЗЯПНАЛИ ОТ ИЗНЕНАДА. Особено Томаш - той почти не вярваше на онова, което току-що бе чул.
- Клонирате човешки същества?
Давайки си сметка за шока, причинен от това изявление, двамата домакини нервно се разсмяха.
- Все още не - отговори Арпад Аркан. - Не сме стигнали дотам. - Усмивката му изчезна и той придоби сериозно изражение. - Но в последна сметка наистина това е крайната цел на нашите изследвания. Искаме да се научим да клонираме човешки същества.
- Какво означава искаме? - попита Арни Гросман. - Щом вече се клонират овце, плъхове и кой знае какво още, какво ви пречи да клонирате човеци?
Професор Хаманс, който беше млъкнал за момент, посочи към стъклениците със зловещо съдържание, наредени по рафтовете на залата, в която се намираха.
- Това - каза той. - Виждате ли всички животни, които пазим тук? Резултат от поредица неуспешни опити. Истината е, че техниката на клонирането изисква още една важна настройка.
- Каква настройка? - поинтересува се израелският полицай. - Щом има клонирани животни, значи настройките са направени!
Директорът на Департамента по биотехнология в центъра поклати глава.
- За възпроизводството на овцата Доли е имало повече от двеста неуспешни опита - обясни той. Взе флумастера и написа числото 227 на дъската. - Клонирането на овцата Доли е било двеста двадесет и седмият опит. Експериментите показват, че само около един процент от клонираните ембриони успяват да се родят. Разбира се, ние продължаваме да развиваме нови методи и сме убедени, че в едно относително близко бъдеще процентът на успех ще бъде по-висок.
- Достатъчно висок, за да клонирате човешки същества?
Професор Хаманс се отправи към една лавица и клекна до една от стъклениците. В нея имаше нещо, което приличаше на миниатюрно тяло на маймуна, плуващо във формалин.
- Все още съществуват известни проблеми - отбеляза той. - Преди да стигнем до човека, се опитахме да клонираме други примати и... не успяхме. Само тук, в нашия Център за авангардни молекулярни проучвания, направихме повече от хиляда опита за последните три месеца. - Той направи обезсърчителен жест. - Нито един не се получи. От тези хиляда само петдесет се превърнаха в яйцеклетка, която започна да се дели, но никоя не достигна до фазата на зрелост, която позволява раждане. - Посочи мъничката маймуна в буркана. - Този ембрион живя най-дълго.