![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Да — отговори Рамос, протегна ръка и го щракна.
Стаята остана тъмна.
Рамос щракна електрическия ключ за осветлението нагоре и надолу още два пъти, за да бъде сигурен.
— Не. Няма осветление — каза той. Дясната му ръка отново хвана пистолета, а лявата се протегна към фенерчето на колана му.
Стоун направи същото.
— Това не ми харесва, Брайън — прошепна Рамос. — Изобщо не ми харесва. И ще повърна от тази воня.
Лъчите на фенерчетата им се кръстосаха няколко пъти, докато обхождаха пространството, и полицаите се опитваха да добият по-ясна представа за помещението, в което се намираха.
Стаята, изглежда, беше хубаво обзаведена дневна с лакиран дървен под.
— Лосанджелиска полиция — отново извика Стоун. — Ако тук има някой, трябва да се покаже бавно и спокойно, с ръце, високо вдигнати над главата, за да ги виждаме. Направи го веднага.
Нищо. Никакво движение никъде.
— Предупреждаваме те, че ако не се покажеш, имаме правото да използваме смъртоносна сила — добави Стоун.
Двамата полицаи зачакаха, като продължаваха да обхождат стаята с лъчите на фенерчетата си.
Никакво движение никъде.
— Светлина в другия край на стаята — каза Рамос.
— Да — отвърна Стоун. — Виждам я. Да вървим.
С всяка крачка напред, която правеха, фенерчетата, очите и оръжията им се движеха от дясно наляво и от ляво надясно, обхващайки дължината и широчината на стаята. Бяха им необходими двайсет и три крачки, за да я прекосят.
Светлината, която се виждаше през открехнатата врата, потрепваше неравномерно и показваше, че по всяка вероятност източникът й са свещи. Докато се приближаваха към стаята, противната миризма ставаше все по-силна.
Полицаите Стоун и Рамос заеха същите позиции както пред външната врата — Рамос вляво от нея, а Стоун вдясно. Рамос направи знак, че пак той ще отвори вратата и ще надникне вътре. Стоун кимна веднъж.
Рамос отново се завъртя както преди няколко минути, но когато се наведе напред, за да надзърне в стаята, спря. Рефлексът му за гадене се засили и устата му се напълни със слюнка.
Стоун, който беше съсредоточил вниманието си върху партньора си, готов да влезе в стаята, видя, че очите на Рамос се уголемиха до размера на понички и челюстта му увисна.
— Педро, какво има? — попита той.
Дясната ръка на Рамос пусна двойната хватка на пистолета и той се прекръсти два пъти.
— Santa Madre de Dios[16]. — Думите се отрониха от устата му, без Рамос да забележи. Нещо се преобърна в стомаха му.
Стоун престана да задава въпроси и отново завъртя тяло, за да заеме позиция пред партньора си и в средата на вече отворената врата. За частица от секундата изражението на лицето му стана огледален образ на това на партньора му.
— Исусе Христе! — Очите му огледаха стаята с пълен и абсолютен ужас. Гласът му се разтрепери. — Кой би направил подобно нещо на някого, мамка му?
— El Demonio — отговори Рамос, също с треперещ глас. — Самият Дявол, ето кой.
75
Хънтър се опита за последен път да разубеди Трейси, когато излязоха от барресторанта "Заешката дупка".
— Трейси, моля те, остави колата си тук и ела с мен или поне ми позволи да ти повикам такси. Моля те, не шофирай. Не и в състоянието, в което си в момента.
Трейси обаче вече не слушаше. Тя мина ядосано покрай него, пресече улицата и скочи в колата си.
Очевидно беше, че емоционалното й състояние ще изложи нея и вероятно други хора на риск, ако седне зад волана. Тялото й трепереше, зрението й беше замъглено от сълзите и не беше необходимо да си експерт, за да се досетиш, че вниманието й няма да е съсредоточено върху пътя, нито върху шофирането. Хънтър знаеше това и въпреки че бързаше да отиде на местопрестъплението, направи единственото, което можеше да стори поне за да я държи под око — качи се в колата и потегли плътно след Трейси.
На отсрещната страна на улицата, недалеч от мястото, където беше спряла тя, Лушън наблюдаваше сцената с учудена усмивка на устните.
— О, не, Робърт — каза си той, докато гледаше как Трейси и Хънтър заминават. — Тя изглежда много ядосана на теб, възможно ли е това? Възможно ли е да те намрази до края на живота си? Възможно ли е да те обвини за смъртта на родителите си? Възможно ли е завинаги да проклина деня, в който сте се запознали? — Лушън се изсмя на глас. — Да, Скакалец, мисля, че твърде възможно. — Той се качи във вана си.
Много искаше да гледа какво ще се случи по-нататък, когато Хънтър и Трейси стигнат до дома на родителите й. С огромно удоволствие би наблюдавал реакцията им на произведението на изкуството, което им беше оставил, но щеше да бъде много рисковано да ги проследи и да наблюдава от тълпата зяпачи, които несъмнено щяха да се съберат около полицейския периметър.
16
Света Богородице (исп.). — Б. пр.