![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Е, какво имаме тук?
Въпросът се чу зад тях и двамата детективи разбраха на кого принадлежи гласът — доктор Сюзан Слейтър, един от най-добрите криминалисти в Калифорния. Тя беше работила с Хънтър и Гарсия по няколко предишни случая.
— Съдейки по миризмата — продължи доктор Слейтър, — някой е горял… при това лошо.
Хънтър се обърна към нея. Погледите им се срещнаха и тя видя отчаянието и мъката в очите му. Никога не го беше виждала такъв.
— Робърт, добре ли си?
— Сюзан — отговори той и погледна куфарчето й. — Искам да ми направиш една услуга.
79
Както беше обещал, точно след пет минути Хънтър излезе от къщата и се приближи до патрулната кола, в която седеше Трейси.
— Трейси — каза той и й подаде чашата с вода, която носеше. — Моля те, изпий я. Това е вода със захар.
Тя понечи да избие чашата от ръката му, но Хънтър успя навреме да я дръпне встрани.
— Не се нуждая от вода със захар, Робърт. — Гласът й все още трепереше, но беше придобил и гневен тон. — Искам да вляза в дома на родителите си. — Трейси стана. — Ти ме помоли да ти дам пет минути. Е, петте минути минаха. Ти ми обеща. Влизам. — Тя се опита да мине покрай него, но Хънтър препречи пътя й.
— Знам, че те помолих за пет минути. — Гласът му беше изпълнен с тъга. — Но ми трябва още малко време. — Очите му се стрелнаха към къщата. — Току-що пристигнаха криминалистите и ти го знаеш не по-зле от мен. Те трябва да запазят непокътнато местопрестъплението, да поставят прожекторите, да съберат веществени доказателства и да фотографират всичко както е на мястото си. Не могат да рискуват местопрестъплението да бъде замърсено или да бъде преместено нещо.
— Робърт е прав — опита се да помогне Холбрук.
— Моля те, Трейси — настоя Хънтър. — Изпий това и ми дай още няколко минути. — Той кимна на Холбрук и този път агентът на ФБР трябваше да чете между редовете.
Холбрук разбра.
— Щом криминалистите заснемат всичко — каза той, обръщайки се към Трейси, — лично аз ще те заведа там. Става ли?
По лицето на Трейси отново започнаха да се стичат сълзи. Сърцето на Хънтър се късаше и той знаеше, че тя никога няма да му прости за онова, което щеше да направи, но предпочиташе да плати тази цена, отколкото да й позволи да види това, което Лушън искаше тя да види.
— Моля те! — Хънтър отново й подаде чашата. — Това е само вода със захар.
Трейси най-после отстъпи, взе чашата и изпи всичката вода на малки глътки.
Силните успокоителни, които доктор Слейтър беше разтворила в подсладената вода, подействаха само след три минути. Когато се събуди след десет часа, Трейси беше в апартамента си в западен Холивуд. Хънтър я закара там и седя при нея чак до сутринта, когато тя най-после дойде на себе си.
Благодарение на остатъците от успокоителните, разсънването й продължи по-дълго от обикновено и когато отвори очи, Трейси объркано се огледа наоколо. Бяха й необходими няколко минути, докато разбере къде се намира. Едва тогава осъзна, че е в леглото си.
Хънтър й беше донесъл мляко и сандвич, които бе оставил на нощното й шкафче.
Изминаха още две минути, докато Трейси успее да се надигне и да седне, но това се случи само защото Хънтър й помогна. Сънените й очи бавно обходиха стаята и мъглата, която обвиваше паметта й, започна да се разсейва.
— Защо съм тук? — със слаб глас попита тя. — Защо съм в спалнята си?
— Дали са ти успокоителни. — Отговорът дойде не от Хънтър, а от Амбър Уебстър, най-добрата приятелка на Трейси. Хънтър й се беше обадил през нощта и я бе помолил да дойде.
— Амбър? — Трейси едва сега забеляза, че приятелката й е в стаята. — Какво… какво правиш тук? — Тя млъкна, когато най-после я осени прозрението. И в същия момент Хънтър видя, че надеждата в очите й угасна. — Не е било сън — каза Трейси с по-силен глас. — Родителите ми, къде са?
— Дали са ти успокоителни — отново обясни Амбър, приближи се до леглото на Трейси и сложи ръка на рамото й. — Робърт те докара вкъщи. — Амбър се разплака. — Много съжалявам, Трейси.
Трейси погледна Хънтър и спомените я връхлетяха като лавина. Очите й се напълниха със сълзи, а сълзите — с гняв.
— Ти… ти ме излъга.
Хънтър почувства вина, но не отмести поглед встрани.
— Съжалявам, Трейси, наложи се. — Гласът му беше немощен и отчаян.
— Защо не ми позволи да ги видя?
— Опитал се е да те предпази, Трейси — притече се на помощ Амбър, но Трейси не слушаше.
— Трябва да отида в дома им. Трябва да видя родителите си — заяви тя и се помъчи да стане, но й се зави свят и беше принудена отново да седне.