По следите на злото [bg]

— Нека ние влезем първи, Трейси — каза Хънтър. — И после ще дойдем да те вземем.

— Трябва да ги видя. — Риданията на Трейси се засилиха. — Трябва да ги видя.

В същия момент Хънтър и Гарсия видяха специален агент Питър Холбрук от ФБР, който излезе от къщата. Носеше бели терлици върху обувките си, латексови ръкавици и светлосиня, подобна на хирургична мрежа на косата си. Холбрук спря пред вратата, махна мрежата от главата си и избърса с нея потта от челото си. Погледът в очите му беше блуждаещ, унесен и шокиран. След няколко секунди Холбрук забеляза Хънтър и Гарсия, които стояха до двамата полицаи. Той избърса потта около устата си с мрежата за коса и се приближи до двамата детективи.

— Господи! — възкликна Холбрук. — Няма да повярв… — Той видя, че Гарсия леко поклаща глава и стрелва очи към Трейси, и млъкна.

Плувналите в сълзи очи на Трейси се спряха на него.

— Това е домът на родителите ми. — Гласът й губеше сили. — Трябва да вляза вътре. Трябва да ги видя. Моля ви, помогнете ми.

Холбрук видя тъгата, изписана на лицето на Хънтър, и се обърна към Трейси.

— Аз съм специален агент Питър Холбрук… от ФБР — представи се той. — Ужасно съжалявам, но не мога да ви позволя да влезете, госпожице Адамс. Не и на този етап. В момента домът на родителите ви е официално местопрестъпление и има протокол, който трябва да се спази.

— Майната му на протокола — възрази Трейси. — Това е домът на майка ми и баща ми. Не можете да ми причинявате това. — Тя отново погледна Хънтър. — Моля те, помогни ми, Робърт. Моля те, не ми причинявай това. Умолявам те.

Сега беше ред на Холбрук да прикове с ужасен поглед Хънтър и Гарсия. Той поклати глава и беззвучно оформи с устни:

— За нищо на света не я пускайте вътре.

През полицейския периметър в началото на улицата премина бял микробус на криминалисти.

— Госпожице Адамс, моля, елате с мен — каза Холбрук и внимателно сложи ръка на рамото й. — Седнете за малко. — Той посочи една от черно-белите патрулни коли, спрели на улицата.

Трейси се отскубна от ръката му.

— Не искам да сядам. Искам да видя родителите си.

— Моля те, Трейси — каза Хънтър. — Обещавам, че ще дойда да те взема, но трябва да ми дадеш пет минути. Дори да искам, не мога да те пусна да влезеш в къщата, защото това официално е разследване на Маршалската служба и ФБР. След пет минути ще дойда да те взема. Обещавам.

Озадаченият поглед на Холбрук се стрелкаше между Хънтър и Гарсия и обратно. Двамата детективи го разчетоха: Не й позволявайте да види какво има там вътре.

Трейси най-после отстъпи и Холбрук я заведе до едната патрулна кола.

— Аз ще остана с нея — каза той.

Хънтър и Гарсия оставиха Трейси с Холбрук и забързаха към къщата.

— Познаваш ли родителите на Трейси? — попита Карлос. — Виждал ли си ги?

— Не, никога — отговори Робърт.

Те се провряха под втората лента, обозначаваща местопрестъпление, която беше опъната пред външната врата, и влязоха в сумрачната дневна. Мигновено ги блъсна отвратителна смрад, сякаш се удариха в стена.