![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Заради мен. — Веднага щом изрече тези думи, гърлото му пресъхна като безводна пустиня.
Вниманието на Трейси все още беше съсредоточено върху Хънтър, но в очите и той видя, че мозъкът й продължава да се бори да разбере какво всъщност означават тези две думи. И после изведнъж борбата изчезна от тях.
— Отмъщението — каза тя. По лицето й вече неудържимо се стичаха сълзи. — На пресконференцията… по телевизията преди една седмица. Агентът на ФБР, с когото работиш, спомена, че причината онзи тип Лушън да взриви бара и да отнеме живота на толкова много невинни хора е, защото е тръгнал на някаква адска мисия да отмъщава, но не каза на кого и защо. — Трейси трябваше да млъкне и да преглътне сълзите си, преди отново да заговори. — Той отмъщава на теб?
Хънтър примигна. Възелът в гърлото му се затегна. Той кимна.
— Да.
— Искаш да кажеш, че родителите ми са мъртви, защото някой ти има зъб?
Ето, помисли си Хънтър. Гневът в гласа й. Омразата в очите й. Екзекуцията на душата му.
— Но… защо? — Трейси отмести очи встрани с разсеян поглед, сякаш търсеше отговор някъде около нея. — Защо ще преследва моите родители, щом иска да отмъсти на теб?
Хънтър можеше да се опита да й обясни, но каква полза щеше да има?
— Не. — Трейси поклати глава. Това беше твърде абсурдно, за да е реално. — Не… не… не. Това не се случва наистина. Това е някаква глупава шега и се обзалагам, че е някой от студентите ми. Как можеш да твърдиш нещо такова, когато седя тук с мен през цялото време? Не можеш да си сигурен, Робърт. — Сълзите, които се стичаха по лицето й, задавиха гласа й. — Не можеш. Давай, щом искаш, изпрати патрулна кола в дома им и ще видиш. — Тя отново взе телефона си. — Ще се обадя на родителите си и ще ти докажа, че грешиш. Не е смешно, Робърт. Не мога да повярвам, че ми причиняваш това.
Трейси набра домашния номер на родителите си.
Този път Хънтър не се помъчи да я спре.
73
Телефонът в дома на родителите на Трейси иззвъня един път… два пъти… три пъти… и продължи да звъни. Колкото по-дълго звънеше, толкова повече сълзи се ронеха от очите й. Тя затвори след дванайсетото позвъняване.
— Ще позвъня на мобилния телефон на мама — каза с глас, изпълнен със страх и тъга, без да поглежда Хънтър.
Той бързо провери екрана на телефона си за съобщения от Гарсия. Нямаше нищо. Можеше само да се надява, че Лушън не е взел мобилните телефони на родителите на Трейси.
Трейси доближи телефона до ухото си и зачака. Телефонът на майка й иззвъня пет пъти и после се включи гласовата поща.
— Мамо? Аз съм. Моля те обади ми се веднага щом чуеш това съобщение. Обичам те — каза Трейси и затвори. — Сега ще позвъня на татко.
Хънтър зачака. Сърцето му умираше частица по частица.
Трейси набра номера на мобилния телефон на баща си и го зачака да отговори. Не се обади никой. И неговият телефон иззвъня пет пъти и после се включи гласовата поща.
— Татко, къде сте с мама? — Трейси едва преглъщаше сълзите си, за да може да говори. — Моля те, обади ми се в секундата, в която чуеш това съобщение. Искам да знам, че ти и мама сте добре. Моля те, обади ми се. Обичам те.
— Трейси — тихо каза Хънтър. Искаше да хване ръката й… да я прегърне… да я утеши, но не смееше да опита отново. — Трябва да тръгвам.
— Какво? Тръгваш? Къде отиваш? — Тя се огледа наоколо. Объркването и отричането бяха първите етапи на шока. Трейси бързо изпадаше в това състояние.
Хънтър не искаше да изрече думата "местопрестъпление".
— В дома на родителите ти — отговори той. — Трябва да отида там. — Бръкна в джоба си и остави на масата пари, за да плати питиетата им.
— Как ще отидеш в дома на родителите ми, когато не знаеш къде живеят? — попита Трейси.
Определено беше объркана.
— Щом ти ще ходиш, идвам и аз — заяви тя и стана.
Не беше необходимо Хънтър да й обяснява протокола за недопускане на замърсяване на местопрестъпление, но докато домът на родителите й не бъде официално обявен за местопрестъпление, не можеше да й попречи да отиде там. В края на краищата, това беше домът на майка й и баща й.
— Добре — съгласи се той. — Ще отидем с моята кола.
— Не — възрази Трейси. Въпреки че гласът й звучеше тъжно, Хънтър долови и нотка на гняв. — Ще отида с моята кола. Дойдох тук с нея.
— Трейси, твърде разстроена си, за да шофираш. Ела с мен, моля те.
— Не. Добре съм. Мога да шофирам. — Тя грабна чантата си и хукна към изхода на ресторанта.
Хънтър я последва, изпроводен от осъдителни погледи от съседните маси.