По следите на злото [bg]

— Отиваме — заяви Стоун, бързо сложи кафето си в чашодържателя и включи двигателя. Докато той изкарваше на заден ход колата от паркинга, Рамос взе радиопредавателя.

— Тук е патрулна кола Б7602. На три минути сме от авеню "Марбъл". Дайте ни точния адрес.

Диспечерът отговори веднага.

— Номер сто и четири — потвърди Рамос. — Тръгваме. Някаква информация за извършителя? Има ли вероятност още да е в къщата?

— Нямаме информация. В момента не знаем нищо повече, затова действайте изключително предпазливо.

— Винаги.

Код "две" на висок приоритет означаваше без светлини и сирена. Рамос върна радиопредавателя на таблото и закопча предпазния си колан.

Стоун обаче включи светлините и сирената, за да могат да минат на два червени светофара, без да спират. Те стигнаха за две минути и двайсет и една секунди на адреса, който им бяха дали.

— Това е къщата — каза Рамос и посочи едноетажна сграда с къса алея за коли, но без гараж. Отпред не се виждаха запалени лампи.

— Да вървим — рече Стоун, слезе от черно-бялата патрулна кола и извади оръжието си.

Рамос го последва.

Движейки се колкото могат по-внимателно и тихо, двамата полицаи се приближиха до предната врата на къщата.

— Мамка му! — прошепна Рамос, когато стигнаха на няколко крачки от вратата, която беше открехната два-три сантиметра.

Те опряха гърбове в стената отляво и отдясно на вратата. Рамос застана вляво, а Стоун — вдясно.

Рамос безмълвно направи знак на партньора си, че ще отвори вратата.

Стоун прие инструкцията, като кимна.

Рамос вдигна оръжието си с дясната си ръка, протегна лявата и бавно бутна вратата, докато я отвори широко. След това се наведе и надникна вътре. Беше тъмно и не видя нищо, затова погледна Стоун и поклати глава.

Отвътре се разнесе ужасна главозамайваща миризма, която нахлу в ноздрите им.

Двамата полицаи моментално се дръпнаха назад, сякаш ги зашлевиха през лицата.

Рамос трябваше да запуши с ръка устата си, за да не се закашля.

Никой нямаше представа от какво е противната смрад, но каквото и да беше, знаеха, че няма да е добро.

Стоун направи знак на Рамос, че ще влезе пръв в къщата, и сви пръсти един по един, за да отброи… три… две… едно.

На нула той завъртя тяло на сто и осемдесет градуса надясно. С крака, разтворени на широчината на гърдите, двете ръце протегнати напред и здраво стиснал пистолета с двете си ръце, той спря на прага и очите му трескаво потърсиха мишена.

Не видя нищо освен слаба светлина, която струеше от друга врата, също оставена открехната, в отсрещната страна на стаята, в която се беше озовал.

Рамос повтори движенията на партньора си, но се завъртя наляво вместо надясно и зае позиция зад Стоун. И той не забеляза движение в тъмната стая.

Стоун предпазливо пристъпи крачка напред. Време беше да известят за присъствието си.

— Лосанджелиска полиция — извика Стоун с твърд глас. — Има ли някой тук?

Тишина.

— Виждаш ли ключ за осветление на стената? — попита той, без да поглежда партньора си.