Тайната на забранената книга [bg]

И го правех последователно. Приклякане, удар, мушване. Завъртане, удар, мушване. Те падаха бързо и тежко. Копието беше чиста отрова за тях и започвах да изпитвам странно опиянение да ги гледам как умират. Нямах представа колко дълго щях да издържа, ако всички бяха Фае, но те не бяха и аз се издъних.

Бях забравила за Малусѐ.

Когато пропълзя зад мен, го усетих точно като Фае — очевидно радарът ми прихващаше всичко другосветско в определен периметър — и аз се завъртях и го намушках в корема.

Осъзнах грешката си мигновено, въпреки че нямах представа как да я поправя. Вампирът беше по-сериозна заплаха за мен от всяко Ънсийли, дори от сенките. Поне знаех как да прогоня тези малки паразити — светлина. Нямах никаква представа каква беше слабостта на този паразит, нито дори дали имаше такава. Баронс беше казал, че да се убие вампир е почти невъзможно.

За миг просто стоях там, оръжието ми беше забито в корема му и се надявах да направи нещо. Ако ударът ми изобщо имаше някакъв ефект върху него, аз въобще не успях да позная. Взрях се глупаво в тези диви жълти очи, светещи от това бяло, бяло лице. После умът ми се върна и се опитах да издърпам копието за още едно намушкване, този път в гърдите — може би Баронс грешеше, трябваше да опитам нещо — но острият като бръснач връх се беше забил във възел от хрущяли или в кост и не поддаде.

Той сключи ръка върху рамото ми. Беше студена и мъртва.

— Малка кучко! Къде ми е камъкът? — изсъска вампирът.

Тогава схванах защо не го беше казал преди, когато ме беше видял за първи път. Той мамеше лорд Господар и не можеше да рискува Момчетата-носорози да разберат.

— О, боже! Той дори не знае, че си го имал, нали? — възкликнах. В момента, в който го казах, осъзнах грешката си. Малусѐ имаше много повече да губи, ако лорд Господар откриеше, че го предава, отколкото ако убиеше по невнимание Шийте зряща в разгара на битката. Просто бях подписала смъртната си присъда.

Дръпнах като обезумяла копието. Малусѐ оголи зъби, когато оръжието поддаде и аз се препънах в опита си да отстъпя. Това ме извади от равновесие. Замахнах отново, но закъснях с една милисекунда. Вампирът ме зашлеви през лицето с опакото на ръката си и аз полетях назад във въздуха със сгънати напред крака като парцалена кукла, точно както бях видяла да лети телохранителят му онази нощ в Готическата къща.

Забих се в купчина палети, която поддаде точно колкото и тухлена стена. Главата ми се фрасна и в мозъка ми избухна болка. Чух как някакви неща в мен изпукаха.