Тайната на забранената книга [bg]

Изправих се и започнах да отстъпвам. Изглежда точно това искаше и вампирът. Издържах на твърде яркожълтия му поглед, докато той ме избутваше назад покрай палетата, върху изсечения с руни под пред долмена и в кръг от Ънсийли — Момчета-носорози и други разнородни чудовища.

— Какво е това, Малусѐ?

Въпреки че беше зад мен и не можех да го видя, не бих могла да сбъркам гласа на лорд Господаря. Беше богат, многотонен и музикален, като на В’лане.

— Стори ми се, че чух нещо зад палетите — каза Малусѐ. — Тя е Нул, лорд Господарю. Още една.

Не можах да се сдържа. Трябваше да знам.

— Имаш предвид Алина, нали? Другата Нул. Беше Алина Лейн, нали? — обвиних.

Зловещите лимонени очи на вампира се свиха. Той размени дълъг поглед с облеченото в червено нещо зад мен.

— Какво знаеш за Алина Лейн? — каза лорд Господар с онзи мелодичен глас. Беше глас на нещо по-голямо от живота, на архангел, може би — онзи падналия.

— Тя беше моя сестра — изръмжах, завъртайки се. — И ще убия копелето, което я уби. Какво знаеш ти за нея?

Червената качулка се затресе от смях. Свих юмруци, за да ги спра да измъкнат копието и да намушкат фигурата в червена роба. Тихомълком, казах си. Внимателно! Съмнявах се, че ще имам повече от една възможност.

— Казах ти, че ще дойде, Малусѐ — каза лорд Господарят. — Ще я използваме да довърши започнатото от сестра й. — Той вдигна ръце, сякаш да загради групата и да се обърне към всички Ънсийли, събрани там. — Когато всичко си е на мястото, ще отворя портала и ще освободя целия Ънсийли затвор в този свят, както ви обещах. Задръжте я! Тя идва с нас.

— Това беше просто глупаво, госпожице Лейн — каза Баронс, клатейки глава, докато се спускаше на пода до мен, дългото му черно палто се развяваше зад него. — Трябваше ли да им казваш коя си? Те щяха да разберат достатъчно скоро.

Примигнах изумена.

Предполагам лорд Господар, Малусѐ и останалите бяха точно толкова смаяни от неочакваното появяване, колкото и аз, защото всички го зяпнахме, а после всички погледнахме нагоре. Аз просто исках да видя откъде, по дяволите, беше дошъл. Мисля, че те проверяваха дали има други там горе. Баронс трябва да е бил на гредите на тавана. Бяха на десет метра височина. Не видях удобно въже да виси никъде.

Когато погледнах отново надолу, властелинът на Ънсийли беше дръпнал червената качулка и гледаше Баронс сурово. Изглежда не му харесваше това, което виждаше. Ахнах зашеметена.