Тайната порта [bg]

Първоначално светлината, която идваше от другата страна на стената, беше толкова заслепяваща след мрака на тесния проход, че Силия не успя да зърне нищичко. Постепенно очите й се приспособиха и когато най-сетне видя къде се намира, се дръпна рязко като ужилена. Боже господи! И в спалнята на султана да се бе озовала внезапно, пак нямаше да бъде така ужасена. Оказа се, че тази дупка изобщо не гледа към Двора на карийе, а към самото сърце на харема. Сега тя гледаше право към личните покои на валиде султан.

Дупката беше пробита в една от плочките, но беше толкова високо в стената, че прикритието й беше почти перфектно — дори и да знаеш, че е там, отдолу не би могъл да я видиш. Което беше добре, защото какво ли би било наказанието за надничане в спалнята на валиде? Силия потрепери от ужас.

Стаята си беше точно така, както я помнеше. Плочките по стените — тъмносини, тюркоазени и бели, излъчваха странния си бледозелен блясък и придаваха на помещението вид на пещера на русалка. Въпреки че наоколо не се виждаше жива душа, в камината гореше огън. От дупката Силия виждаше дори мястото до прозореца, където бе седяла с валиде онази сутрин. (Възможно ли е това да бе само преди три дена?!) Двете бяха седели, бяха наблюдавали корабите в пристанището на Златния рог и си бяха говорили, сякаш се познаваха цял живот.

В главата й нахлуха думите на Анета: „Каквото и да правиш, старай се да не казваш чак толкова много! Тя ще използва всичко; което й кажеш, капито?“ Но когато моментът беше дошъл, тя бе забравила напълно за предупреждението на приятелката си.

Но какво всъщност бе казала тогава на валиде султан? Спомни си. Говориха си за кораби. Тя я бе попитала дали наоколо вижда нещо, което й напомня за предишния й живот. И й бе показала корабите в пристанището.

Значи през цялото това време валиде султан също е знаела за английския кораб.

Дори и сега, в средата на нощта, прозорците на валиде бяха широко отворени. Върху възглавниците лежеше хвърлена рогозка, обшита с кожи, като че ли някой бе седял съвсем доскоро там и бе наблюдавал осветената от луната градина. Тази жена дали изобщо спеше някога? Те наблюдават и чакат, й бе казала Анета, и това бе напълно вярно. Какво ли е трябвало да стори Сафийе, за да се превърне във валиде? Нямаше ли почивка за нея? Докато стоеше и съзерцаваше покоите, Силия се изпълни с усещането, че в цялата тази сцена има нещо силно меланхолично.

Точно тогава забеляза някакво движение. Ако не се намираше в толкова тясно пространство, тя със сигурност щеше да извърне назад глава. Но сега веднага видя, че движението идваше откъм кожената рогозка. Котьо! Силия видя как мекото създание се разгъна и протегна. „Ти, пакостливо същество! — помисли си тя. — Как ме изплаши!“