Тайната порта [bg]

Първоначално, подобно на държана в птица клетка, която не знаеше как да лети, Силия застана на прага, несигурна какво да прави по-нататък. Обърна се и се ослуша внимателно, но зад нея градините на харема, посребрени от луната, бяха потънали в гробовно мълчание. Нямаше дори повей на вятър. А после, от другата страна на портата, тя го видя — подаръка на англичаните. Беше много по-голям, отколкото си го бе представяла — гигантски, подобен на сандък предмет, три пъти по-висок от нея, намиращ се на около трийсет метра от портата. И сякаш в някакъв сън тя видя как собственото й, обляно от лунните лъчи тяло се втурва тихо към него.

Огледа внимателно странния предмет. Долната част се състоеше от клавиатура с клавиши от абанос и слонова кост, като на клавесин. Тук-там между клавишите се виждаха парченца хартия, като че ли са били залепени съвсем наскоро и сега съхнеха. Над тях се виждаха тръбите на органа, подредени във възходящ ред. И точно в средата на този странен уред имаше часовник, който показваше часа, а от двете му страни — два ангела със сребърни тромпети. В най-горната част на структурата се виждаше нещо, подобно на храст, изработен от жици, а след жиците имаше фигури на птици от различни видове, с отворени човки, сякаш пееха, само дето в момента оттам не излизаше никакъв звук. Застинали под лунната светлина, дребните им блестящи очички като че ли следваха Силия, докато тя обикаляше около тях, дивейки се на майсторството, с което бе изработен този невиждан уред.

Пол, о, Пол! Силия постави ръка на бузата си. Това наистина е произведение на изкуството! Ти имаш ли нещо общо с това? И за първи път тя почувства, че очите й се пълнят със сълзи, и въпреки това, когато сложи ръка на устата си, осъзна, че едновременно с това се усмихва. Като че ли не е ясно, че той има много общо с този дар! Силия отпусна треперещите си пръсти върху клавишите, за да ги усети с кожата си. О, Пол, моя сладка любов! Наполовина се смееше, наполовина плачеше. Сигурна съм, че това чудо тук е твоя идея! Силия отпусна чело върху дървения обков на уреда, а после протегна ръце и го прегърна, като че ли искаше да се слее с него. Галеше го, вдишваше острия аромат на прясно дърво.