Тайната порта [bg]

Значи Анета грешеше. Дори и да имаше друг етаж над този апартамент, не се виждаше никакъв начин за стигане дотам. Силия потрепери. Вече се чувстваше уморена и й беше станало студено, но тъкмо когато се канеше да напусне стаята, дочу шум — тих, но съвсем отчетлив, изскърцване на стъпки по под над главата й. Идваше откъм първия шкаф. Силия се втурна обратно към него и този път се загледа по-внимателно. Измъкна навития дюшек. Зад него имаше врата.

Отвори вратата. Както можеше да се очаква, от нея тръгваха стълби.

Стълбата беше едновременно извита и изключително тясна и Силия се зачуди как би могла да се изкатери по нея, без да удари главата си в гредите. Искаше й се да бе проявила предвидливостта да донесе свещта от собствената си стая. За неин късмет в горната част на стълбата светеше тънък лунен лъч. Силия се покатери и се озова в малко кръгло пространство, паянтово таванско помещение с купол в тавана. Тогава осъзна, че се намира под купола, който Анета й бе посочила на върха на апартамента на хасеки. И именно тук бе дошла светлината от фенера, в това Силия беше сигурна.

Огледа се, но не забеляза нищо друго, освен няколко паяжини. Откъм рогозките на пода идваше мирис на гнило. Очевидно това място не беше използвано от никого, освен като таен наблюдателен пост. Основата на купола беше изпъстрена изобилно с дупчици и именно оттам нахлуваше лунната светлина. И когато се приближи до една от тези дупчици, Силия установи, че всеки, който го направи, би видял съвсем ясно целия двор отдолу, да следи не само кой минава през двора, но и кой влиза и излиза от апартаментите и стаите наоколо.

Едва тогава тя зърна втората врата, много ниско в стената. В началото и тя й се стори като шкаф, но когато се наведе, за да я отвори, видя, че тя всъщност е вход към друг коридор. И там, смаляващ се в далечината, се виждаше лекият проблясък на фенера.

Така Силия се озова в друго малко и изключително тясно пространство — коридор, който изглеждаше едновременно по-стар и по-неугледен от всичко друго в крилото на харема. Спомни си, че бе чула за някакъв сериозен ремонт на това крило точно преди нанасянето на новия султан. Може би този коридор бе част от старата структура и просто е бил надграден, вместо да бъде разрушен.

Приведена почти о две, тя тръгна напред, опипвайки пътя си с пръсти. Коридорът се виеше ту наляво, ту надясно, нагоре и надолу, едно стъпало тук, две-три стъпала там, докато накрая тя изгуби напълно представа къде се намира. Първоначално си помисли, че се намира над хамама на валиде султан, но скоро я озари прозрението, че този горен коридор вероятно е направен успоредно на долния коридор, за който знаеше, че водеше покрай входа към апартаментите на валиде и накрая към Двора на карийе.

А после, внезапно, без никакво предупреждение, когато зави зад поредния ъгъл, се оказа пред огромна дилема. Пътят се разделяше на две. От едната страна завиваше стръмно надолу и наляво. От другата завиваше рязко надясно и беше толкова тесен, че Силия се усъмни дали някой изобщо би могъл да се промуши през него, а какво остава — с фенер.