Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Тайната порта [bg]
Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната порта [bg]

Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:

История за политически съюзи и интриги, опасна любов и добре пазени тайни. От Ориенталската библиотека в Оксфорд започва разплитането на загадъчна история, случила се в Константинопол преди четиристотин години. Елизабет Стейвли седи в библиотеката в Оксфорд и ръцете й треперят, докато разглежда фрагмент от старинен ръкопис, който може да бъде ключ за разкриване на история, останала тайна в продължение на векове. Силия Лампри, дъщерята на британски капитан, изчезва след нападение над кораба им и има вероятност да е попаднала в харема на султана. Елизабет заминава за Истанбул, и за да избяга от мъжа, който си играе със сърцето й, и за да потърси нови доказателства за своята теза. Защото разгадаването на съдбата на Силия е начин да промени собствената си съдба. Константинопол, 1599 г. В Топкапъ сарай главният евнух е отровен от захарен кораб, подарък от английския двор. В коридорите на двореца се надига вълнение. Кой стои зад покушението — англичаните или вътрешен човек? Новата фаворитка в харема се оказва пленена англичанка, купена от любимата жена на султан Мехмет III… С нежна кожа, горещо сърце и бърз ум тя се опитва да оцелее сред интригите и опасните игри, разиграващи се на забранената територия на султанския харем. Защото има цел — да се добере до ключа за тайната порта, зад която я чакат любовта и свободата. Английският пратеник в Константинопол Пол Пиндар, годеник на Силия, дълго време я е смятал за загинала. Но един ден след посещение в двореца получава закодирано послание от нея… Какъв ще бъде изборът на мъжа, станал заложник на дълга, и ще успее ли той да спаси Силия? В каква посока ще поеме животът на Елизабет? „Тайната порта“ разказва за политическите игри на големите империи, за тайни, които пази харемът, за ревност и приятелство — история в история, преплела съдбите на две жени от миналото и настоящето, които се стремят към истинската любов.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 159
Перейти на страницу:

— А вие, вие лично какво мислите?

— Моята любима теория гласи, че тя е дъщеря на руска танцьорка, една от трите прочути екзотични сестри, които са пристигнали в Истанбул през трийсетте години — поясни той, но после сви рамене и добави: — Но кой знае?

— А защо някой просто не я е попитал?

— Вие бихте ли го направили? — изрече той и я изгледа изпитателно.

Погледите на разбирателство, които си размениха, бяха достатъчни. Да, той бе напълно прав. Хадба би приела подобно питане за нечувано нахалство. Колко интересно, че той схваща…

— Няма ли да ме питате нещо друго?

Нещо в обноските му накара Елизабет най-сетне да се отпусне напълно.

— Всъщност не — отговори, отпусна се назад и му се усмихна. — Но нещо ми подсказва, че вие и без това ще ми кажете.

— Питайте ме за бижутата й.

— Бижутата й?

— Аха, виждате ли? Знаех си, че и това ви интересува.

— Хубаво — осъзна, че макар и в началото да бе предубедена, всъщност разговорът й доставя удоволствие. — Разкажете ми за бижутата й.

— Няма начин да не сте ги забелязали!

— Да, забелязах, че има изумителни обеци.

— Музейни експонати.

— Наистина ли?

— Да, наистина — той вече бе напълно сериозен. — Всичките до едно. Безценна колекция — огърлици, гривни, пръстени — изящни неща! Тя ги държи в стара ламаринена кутия под леглото си.

— Под леглото си ли? Не се ли страхува, че някой може да ги открадне?

— Да открадне от Хадба? Съмнявам се някой дори да си го помисли.

— И откъде тогава са дошли?

— Това вече е съвсем друг въпрос. Според някои бижутата са правени от стария египетски цар Фарух — разпери пръсти. — Но всъщност никой не знае със сигурност. Във всеки случай аз обичам мистериите, а вие? — попита и се изправи.

Елизабет го проследи как си събира нещата.

— Тръгвате ли? — попита тя и едва тогава осъзна, че е допуснала в тона й да се усети разочарование.

— Простете, но вече отнех твърде много от времето ви.

— О, нищо подобно!

— Виждате ли, Хадба ми заяви, че днес трябва да ви изведа на пътешествие по Босфора — знаете я каква става, когато си науми нещо. Но виждам, че днес не е подходящ ден за вас — и посочи към куфарчето и лаптопа й.

— О, не, наистина!

— Но вие възнамерявахте днес да отидете в университета, нали?

— Да, така беше — отговори напълно объркана тя.

— В такъв случай аз ще ви бъда досадна пречка. Може би друг път?

— Да, някой друг път.

Между тях пак се възцари мълчание, но за да се отърве от него, тя му подаде ръка, за да се ръкуват. Но той хвана ръката й, вдигна я бавно и нежно я целуна.

— Довиждане, Елизабет!

— Довиждане!

* * *

От прозореца Елизабет наблюдаваше как фигурата на Мехмед се стопява надолу по улицата. Чу кратък звук от автоматично отключване на кола, а малко по-късно, на ъгъла на улицата, го видя да се качва в бял мерцедес. Не се обърна назад, но тя имаше странното чувство, че той знае, че тя го наблюдава. Или може би е очаквал тя да тръгне след него. А. защо не го направи? В крайна сметка имаше ли нещо, което да я спре?

И внезапно денят загуби хубавия си вкус.

— Е, Елизабет — зад нея бе застанала Хадба. Бе влязла безшумно и сега гледаше над рамото на Елизабет как колата на Мехмед потегля. — Виждам, че си решила да го караш да чака.

— Съжалявам, Хадба — смотолеви Елизабет и се обърна, но за нейна изненада по лицето на старата жена бе изписано задоволство. Странните й очи на игуменка проблеснаха.

— Всичко е наред, скъпа! — потупа я одобрително тя по бузата. — В крайна сметка ти се оказа умно момиче — засмя се тихичко. — Само не ми казвай, че ви учат и на такива неща в университета!

Двайсет и четвърта глава

Константинопол

3 септември 1599 година, през нощта

Силия се събуди с вик. Първоначално нямаше представа какво я бе извадило така рязко от съня. Осъзнаването, че това бяха топовните изстрели, съобщаващи за кончината на Гюлай хасеки, донесе със себе си и усещане за ужас, какъвто Силия бе изпитвала само веднъж досега. В тези части от секундата между съня и будното състояние тя бе видяла отново рева на вълните и разбиването на кораба в скалите, втрисащото пропукване на мачтата, оловната тежест на подгизналата й от вода рокля, заслепените от вятър и сол очи, проблясъка на острието, докато летеше надолу, баща й, проснат на палубата, с изтичаща кръв, докато корабът потъваше.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)