Тайната порта [bg]

Тя се отпусна с въздишка върху възглавниците.

Постепенно я обгърна огромно спокойствие, но едновременно с това и друго, по-тревожно усещане — малко късче спомен, като далечен облак или гаснещо, полузабравено ехо от детска песен. Напоследък не мислеше често за Мурад. Той я бе обичал много дълго време. За повече от десет години в Маниса, а после почти същия брой години в Константинопол, той бе верен само на нея, независимо какво говореха или правеха другите, за да ги разделят. Казваха, че не било прилично за султана да спи само с една наложница, пък била тя и такава, издигната до официалния ранг на хасеки. Майка му Нурбану и сестра му Хумашах бяха претърсили всички краища на империята, за да му поднесат красиви робини. Бяха изпратили дори специален пратеник при Естер Нази, спомни си сега тя с усмивка, която, колкото и да не беше за вярване след близо двайсет години, продължаваше да търгува в Скутари въпреки невъобразимата си възраст. (Била твърде дебела и стара, за да ходи, както беше уведомена Сафийе от информаторите си, но била богата като паша.)

В продължение на дълго време Сафийе им се противопоставяше успешно. В началото със собствената си красота, но после, когато тя започна да вехне, с помощта на Малкия славей и на карийе Михримах. Защото още от самото начало, още от първите си месеци в Маниса тримата се бяха споразумели. Всеки от тях се бе заклел да прави всичко по силите си, за да помага на останалите двама. И точно така правеха. Когато съдбата се усмихнеше на един от тях, скоро огряваше и останалите. Под патронажа на Сафийе Малкия славей скоро се превърна в Хасан ага, главния черен евнух; а в стария харем, все още управляван от валиде султан Нурбану, карийе Михримах — Сафийе не можеше да мисли за нея с никакво друго име — се бе превърнала във важна сановничка в харема, подчинена единствено на великата управителка на харема Джанфреда Хатун.

Малкия славей и карийе Михримах бяха първият и най-вътрешен пръстен от огромната мрежа безусловно лоялни на нея привърженици, чието създаване й бе отнело цял един живот. Като типична ловджийка, Сафийе разчиташе на изненадата и прикритието, а често само тя знаеше кои са нейните хора — немите, евнусите, робите в двореца и най-вече всички жени от харема, които купуваше на висока цена, а след това освобождаваше само след няколко години служба, като ги омъжваше изгодно за някой благодарен паша или везир.