Наследниците на Винету
- Автор: Май Карл
- Серия: winnetou #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Калем 90, Гея-Либрис
- ISBN: 954-434-032-7
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Наследниците на Винету». Краткое содержание книги:
— Кой ще спечели? — попита Херцле. — Те или ние?
— Ние! — отвърнах с твърда увереност. — Нима не виждаш съвсем ясно, че не нашата гибел, а нашата победа минава там край нас?
— От какво да го разбера?
— От тяхната мудност, от стоежа им, от равнодушието им и преди всичко от празните фуражни торби и кобури на седлата.
— Как тъй?
Младия орел също ме погледна въпросително.
Аз продължих:
— Те нямат никакви провизии — нито за себе си, нито за конете си.
— Каквито без съмнение ще получат от своите съюзници — кайовите и команчите.
— Това не променя нещата, защото ще е само временно. Тези възрастни индианци са по-лекомислени, отколкото бяха по-рано като млади. Те мислят само за миналото и са неспособни да проумеят настоящето. Тръгнеха ли по-рано хората на война, правеха го в отделни отряди, но не и от самото начало с численост по хиляда мъже. И тези отряди лесно се прехранваха и издържаха. Имаше бизони за лов и пътят бе поеман по възможност през най-тревистите прерии, които даваха на конете необходимата паша.
Когато и последният от ютите отмина, слязохме, скрихме много грижливо стълбата, така че и от най-зоркото око да не може да бъде открита и се върнахме после при Паперман и конете.
— Како Ото беше тук — доложи той. — Оседла набързо и препусна. Каза, че сте знаели накъде.
Разпънахме сега палатката и се разположихме удобно. Бях решил да изпълня желанието на нашата приятелка и да не се подхвърляме на никаква опасност. При всички случаи беше за предпочитане да останем тук кротко скрити, без да се движим. Така че имах време и възможност да се заема и прегледам завещанието на моя Винету. Отворих пакетите и после целия предобед и следобед Херцле и аз се вдълбочихме в тяхното съдържание. За това съдържание ще говоря на друго място засега искам само да кажа, че подобно нещо никога не бяхме чели, и че съкровището, което се разкриваше пред нас, беше безкрайно по-голямо, отколкото ако се бе състояло от злато и скъпоценни камъни, възлизащи на много центнери.
Привечер се появи Како Ото. Тя съобщи, че вече кайовите, команчите, ютите и сиусите са се събрали, и то на брой четири хиляди души — от всяко племе по малко над хиляда войни. Значи точно както бях предполагал. В предобеда хората се нахранили. Следобеда били проведени различни съвещания. След дълги противоречия накрая се стигнало до единодушие, така че всъщност едно допълнително съвещание на вождовете щяло да бъде излишно, ако то като заключителна церемония не представлявало венецът на всички действия.
— Значи това съвещание на вождовете ще се състои? — попитах аз.
— Да — отговори приятелката.
— Кога?
— В полунощ.
— Ако можех само да присъствам, без да бъда видян! Тогава постоянно угрижената Херцле побърза да се намеси:
— Не! От тая работа нищо няма да стане! Прекалено опасно е!
— Как тъй опасно?
— Ако те спипат, свършено е с теб! Аз като твоя жена трябва да гледам преди всичко поне жив да ми останеш!
Како Ото се усмихна. Това сторих и аз, запитвайки Херцле:
— Но ако се окаже, че не е опасно?
— Тогава идвам с теб, за да проверя нещата! Не е изкуство да си уестман като ерген. Но да буйстваш все още като уестман, когато вече от дълго си женен и имаш жена със себе си, това на всеки разумен мъж ще лежи възможно по-далеч от мисълта! Ако ние жените поискаме някой път някого да подслушаме, тутакси ще се вдигне врява до Бога. Но когато господа мъжете пълзят из гората, за да подслушват индианци, те твърдят тогава, че това било, първо, необходимо и второ, числяло се към дързостта на геройството. За случая аз имам една много добра идея, която прави това опасно подслушване напълно ненужно.
— Каква?
— Како Ото взема участие в съвещанието на вождовете и после ни казва какво е било говорено.
Тук аз се изсмях високо и отвърнах:
— И тая идея наричаш ти добра? Тя е толкова глупава, че няма накъде повече! Никога едно женско създание не е имало право да взема участие на едно такова събрание на вождове!
— Наистина ли? Това е позор! Но ние при всички случаи трябва да знаем за какво ще се съвещават! Как да я подхванем тая работа?
Приятелката се усмихна още веднъж и отговори:
— Вие ще присъствате на това събрание.
— Ние? Двамата? — попита бързо Херцле.
— Да.
— Мисля, че като жена нямам право!
— Това ще стане тайно. Никой няма да ви види. Вождовете именно ще дойдат в Домът на смъртта. Медицинманът на команчите го поиска и медицинманът на кайовите се съгласи с него. Те твърдят, че Домът на смъртта още преди хилядолетия е бил съвещателен дом на предводителите и сега, след неговото откриване, трябвало отново да бъде такъв. Същевременно да бъдел и гробница за вождовете. Влизането на жени се забранява под страх от незабавно смъртно наказание, на обикновени воини — също, освен ако придружават вождовете като прислуга.