Наследниците на Винету
- Автор: Май Карл
- Серия: winnetou #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Калем 90, Гея-Либрис
- ISBN: 954-434-032-7
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Наследниците на Винету». Краткое содержание книги:
Въздухът, в който се намирахме, беше добър, понеже отверстията бяха многобройни. Те вървяха нагоре до върха. Следователно съществуваше достатъчно връзка с външната атмосфера. И което на мен се стори най-важно, човек можеше да стигне от един отвор до друг или по-правилно казано от един прозорец до друг. По-точно по-рано е могло, защото от прозорец до прозорец и от ниша на ниша водеха нагоре открити, стърчащи от зида каменни стъпала, които преди стигали до земята. Сега обаче най-долните липсваха. Бяха извадени. Че това е станало наскоро, се виждаше по открилите се повърхнини, които светлееха контрастно на по-тъмната околност.
— Жалко, че тези стъпала сега липсват — обади се Херцле.
— Защо? — попитах.
— Защото на драго сърце бих се качила веднъж там горе.
— Дива коза! — подкачих я аз. Тя обича да се катери. При излетите ни из планините винаги трябва да я държа настрана от опасни за ходене места.
— Я не се преструвай! — отговори. — Много добре те познавам. Никой не желае така съкровено да се изкачи там, както ти. Трябва да надникнеш във всяка ниша. И през всеки прозорец трябва да се измъкнеш навън, за да знаеш какво се вижда оттам. Ще отречеш ли?
— Не. Вярно, преувеличено е да се каже, че искам да надникна във всяка ниша. Но непременно да се измъкна навън през някой прозорец, за това се чувствам направо задължен. Трябва да знам доколко надалеч мога да обгърна езерото с поглед оттук. Може би отгоре се вижда нещо, което иначе няма как да видим.
— Но как ще стигнеш до началото на стъпалата?
— Много просто — ще си направим подвижна стълба.
— Вярно! — изръкопляска ми тя. — Ще си направим стълба, и то веднага!
Излязохме вън. Аз много лесно намерих две дълго израсли върлини, като отрязах и необходимите напречници. Ремъци имаше достатъчно. Скоро стълбата беше готова. Влязохме отново вътре, облегнахме я и започнахме да се качваме. Тя стигаше точно до най-долното от все още наличните стъпала. От него продължихме да се изкачваме — без перила, по откритите, стърчащи от зида камъни, изпълняващи ролята на стъпала. Не беше безопасно. Всеки един от тези камъни трябваше да бъде проверен, преди човек да можеше да му се довери. Така минахме край много ниши, чието съдържание проучвахме. Аз ще се лиша от възможността да опиша тези мумии и скелети. Не ми се нрави да бъда считан за писател, дирещ успехи в сензационни или будещи ужас неща.
Когато стигнахме достатъчно високо, изкачихме се в едно от най-горните прозоречни отверстия. То беше толкова голямо, че можехме да стоим изправени в него, та дори и още по-голямо. Приличаше на ходник. Имахме да направим девет крачки, преди да излезем на открито, Ето как се намерихме високо горе на изкуствено струпаното "срутване", с поглед, обхващащ една голяма част от езерото. Но бяхме предпазливи; не останахме изправени, а седнахме. Колко лесно можеше да е наблизо някой кайова или команч и като нищо да ни забележи, ако проявяхме лекомислието да се покажем в пълен ръст. И правилно! Имаше не само един, видяхме дори много. Те яздеха по брега на отдалеченото двеста крачки от нас езеро, бавно, мирно и тихо, в индианска нишка — един след друг.
— Това са сиусите на стария Киктахан Шонка — забелязах аз. — Ютите или вече са минали, или тепърва ще минат след тях.
— Значи сме дошли точно навреме — рече Херцле. — Сега сигурно няма опасност?
— За тях — да, но не за нас — отвърнах аз.
Младия орел остана безмълвен, ала Како Ото се обади:
— При това положение трябва да ви напусна. Но ще ми се доверите ли? Ще ми повярвате ли, че няма да сторя нищо, което би могло да ви навреди?
— Ние ти вярваме — отговорих на матерния й език. — Кога ще можем да те очакваме отново?
— Това не зная. Сега отивам да наблюдавам какво ще се случи, за да мога да ви го съобщя по-късно. Ако нямам какво да ви кажа, няма да дойда. Но узная ли нещо важно, ще се върна много скоро. Къде да ви срещна?
— Където поискаш.
— В такъв случай те моля да останеш по възможност там, където са конете. Не се подхвърляй ненужно в опасност! И на първо място не се залавяй да ни подслушваш! Аз ще бдя за вас. Моите очи ще бъдат вашите очи! Вие ще узнаете всичко, което мога да узная самата аз.
Обещах да изпълня желанието й, след което тя си тръгна. А ние останахме горе, за да наблюдаваме червенокожите. Доста време мина, додето отминат сиусите. После дойдоха ютите. Болно ми беше на душата, като гледах как се промъкват насам тези късогледи, изпълнени с омраза хора.