Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

като нейно решително отрицание, като „изваждане“ именно на смъртта от живота. За безсмъртие може да се говори само от човека и за човека; глупаво е да се каже, че „боговете са безсмъртни“, за тях смъртта не е алтернатива и възможност, Бог е вечно пребиваващото в живота (Бог затова е принцип на живота!), затова за него смърт и безсмъртие не съществуват. Не трябва да пренасяме това, което е валидно за човека, върху Бога, напротив, трябва да търсим Божественото у себе си — и така да служим на живота, да го насочваме към неговия Източник и Извор. (Не човек е „сътворил“… Бога „по свой образ и подобие“, а обратното: Бог ни е сътворил и ни дава непрекъснато живот!) Тръгвайки против Бога и против Божественото у себе си — а много хора не съзнават, че само това правят — ние вървим против живота и безсмъртието, така се стига до абсолютното лишено от битие съществуване, така помагаме на смъртта да победи живота (което е възможно само като инцидент, а не по начало!). Но никога не е късно — поне докато „изглежда“… че сме живи — да спрем и да завием назад, към живота. Това като че ли е