Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Седни, Нови, — рече Гендибал.
Тя приседна, балансирайки несигурно на ръба на стола — толкова далеч, колкото позволяваха размерите на стаята. Умът й бе залят от уважение.
— Когато си ме видяла да издавам звуци, Нови — рече той, — аз разговарях надалеч по начина на учените.
Нови сведе очи и тъжно каза:
— Виждам, учителю, че има много в начина на ойчените, дето аз не разбирам и не въобразявам. Това бъдеш изкуство като планина високо. Аз бъдеш засрамена, че дошла при теб да съм направена ойчен. Как тъй, учителю, ти не изсмя ми се?
Гендибал отвърна:
— Не е срамно да се стремиш към нещо, дори и да не можеш да го постигнеш. Вече си твърде възрастна, за да станеш учен по моя начин, но никога няма да бъдеш прекалено стара да научиш повече й да вършиш неща, които още не умееш. Ще ти разкажа и за този кораб. Докато стигнем нашата цел, ти ще знаеш доста за него.
Усещаше истинска наслада. Защо пък не? Преднамерено обръщаше гръб на стереотипа в отношението към демяните. Какво право имаше групата на хората от Втората фондация да изгражда такъв стереотип? Самите техни деца много рядко бяха годни за висши функционери във фондацията. Децата на говорителите почти никога нямаха качества да бъдат говорители. Преди три века, например, бе имало три поколения Лингвистъри, но винаги се е подозирало, че средният говорител от тази династия всъщност не е бил годен за това. Ако туй бе вярно, кои бяха хората от Университета, та да се поставят сами на толкова висок пиедестал?
Той забеляза как очите на Нови заблестяха и усети задоволство.
Тя рече:
— Аз много старая да науча всичко, което ти учиш, учителю.
— Сигурен съм в това — кимна той и после се разколеба. Хрумна му, че при разговора си с Компор по никакъв начин дори и за миг не бе показал, че не е сам. Нямаше и намек за компаньон.
Вероятно една жена може да бъде приета за нещо нормално; най-малкото Компор, без съмнение, няма да се изненада. Жена — да, но демянка?
За момент въпреки всичко стереотипът надделя и той се почувства щастлив, че наблюдателят никога не е ходил на Трантор и не би познал, че Нови е демянка.
Отърси се от тая мисъл. Нямаше никакво значение дали Компор — или който и да е друг — знае или не. Гендибал беше говорител от Втората фондация, можеше да върши каквото си ще в рамките на Плана на Селдън и никой нямаше право да му се бърка.
Нови попита:
— Учителю, когато стигнем целта, ще се разделим ли?
Той я погледна и отвърна може би малко по-натъртено, отколкото възнамеряваше:
— Няма да се разделим, Нови.
И тогава демянката се усмихна свенливо и напук на цялата Галактиката заизглежда така, сякаш би могла да бъде всяка една жена.
XIII. УНИВЕРСИТЕТЪТ
50
Когато заедно с Тривайз влезе отново в „Далечната звезда“, Пелорат сбърчи нос. Съветникът сви рамене.
— Човешкото тяло е мощен разпространител на миризми. Рециклирането никога не сработва мигновено и изкуствените аромати просто се наслагват отгоре, а не заместват другите.
— Предполагам, че няма два кораба, дето да миришат съвсем по един и същ начин, след като за известно време са били обитавани от различни хора.
— Правилно, но ти можеше ли да подушиш Сейшел след първия час?
— Не — призна си Пелорат.
— Е, и това тук няма да го усещаш след малко. Всъщност, ако поживееш достатъчно дълго на кораба, ще започнеш да се радваш на миризмата, която те посреща при връщането като на нещо, обозначаващо родния дом. Между другото, Янов, ако след нашето пътуване станеш космически бродяга, ще трябва да се научиш, че е неучтиво да коментираш миризмата на който и да е кораб или на който и да е свят пред хората, дето живеят на този кораб или свят. За нас двамата, разбира се, това няма значение.
— Всъщност, Голан, забавното е, че наистина смятам „Далечната звезда“ за наш дом. Ако не друго, поне е произведен във Фондацията — Пелорат се усмихна. — Знаеш ли, никога не съм се мислил за патриот. Вярвах, че приемам като моя нация единствено цялото човечество, но трябва да призная, че пребиваването ми далеч от Фондацията изпълва сърцето ми с любов към нея.
Тривайз механично оправяше леглото си.
— Виж, ти не си много далеч от Фондацията. Сейшелският съюз е почти напълно заобиколен от територията й. Тук имаме посланик и огромно дипломатическо присъствие, като почнеш от консул надолу. На думи сейшелците обичат да ни се противопоставят, но обикновено много внимават да не направят нещо, което не би ни било приятно… Янов, почини си. Днес доникъде не стигнахме и утре ще трябва да се представим по-добре.