Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Щом се подкрепи той се завърна в колибата си. Той забеляза тогава, че дъските, който бе поставил зад и пред бедното си жилище, за да го покрият, бяха отлично запазени.
Той потърси всички пирони и железни парчета, които бе събрал от кораба и изтръгна закованите с помощта на един камък, който му послужи като чук и натрупа всичките грижливо, като някое съкровище в колибата си.
Слънцето започна да грее по-силно и Бертучио се отправи към залива. Обаче разстоянието дотам беше голямо. Не му бе достатъчна силата.
Той можа едва на другия ден да достигне до скалите, по които имаше стриди и малки хранителни миди. Като събра доста от тях, той ги отнесе в колибата си.
Но какво беше неговото учудване, когато, приближавайки се до колибата, видя един малък облак дим да излиза от отвърстието на покрива й.
Той помисли в началото, че това беше прах, осветлен от слънчевите лъчи. Но скоро разбра, за своя голяма радост, че под влиянието на слънчевата светлина, концентрирана във върха на бутилката, бе обгорено едно място от една дъска и то бе започнало да гори. Бутилката в случая бе изиграла ролята на някоя лупа.
Бертучио подскочи от радост: старата бутилка му бе доставила огън, така желания огън.
Той изтърча да намери суха трева и сухи съчки. Постави сухата трева върху обгореното място и скоро се издигна пламък.
Радостта на самотния нещастник бе неописуема. Това откритие нямаше да закъснее да му окаже неоценими услуги.
Той можеше сега да си свари яйца, да си опече хляб и млади птици. От дърветата можеше да направи някои съдове, като ги издълбае с помощта на огъня.
Той си построи едно огнище, смля царевични зърна, смеси брашното с вода и няколко яйца и получи след няколко часа един хляб, който действително не бе вкусен, но за гладния представляваше царско ядене.
Огънят му доставяше и едно друго предимство: вечер можеше да пали върху планината огньове и да извести чрез тях присъствието си на корабите, които щяха да минат.
Тази мисъл го изпълни с радост и надежда.
Същата вечер старецът натрупа на близкия хълм една грамада от сухи дървета и я подпали.
Той продължи да върши това и следните нощи, докато забеляза, че провизиите му от сухи дървета се изчерпват. Това наново го постави в затруднено положение. Трябваше да прекъсне сигналите си, понеже не можеше да разчита на пресните клони и храстите, които бяха зелени.
Действително Бертучио се чувствуваше щастлив, че сега ще може поне да се храни добре.
Помисли тогава да реализира плана, който бе съставил по време на боледуването си.
Задачата бе мъчителна и дълга. Но той вече не бе смущаван както преди от мисълта за смъртта. Напротив, чувствуваше, че ще живее и се залови здраво за работа.
Той потърси в съседство с колибата си някоя широка скала и равна, колкото бе възможно. За щастие можа да намери една скала, която отговаряше на желанието му.
Веднага отърча в скромното си жилище да вземе пироните, железните парчета и камъка, който употребяваше като чук.
Той се върна направо при скалата и констатира с радост, че тя можеше да се дълбае. Искаше да запази завинаги, чрез един неразрушим надпис това, което знаеше, това, което вълнуваше съвестта му като честен човек; да запише с незаличими букви имената на виновниците.
От първия ден той имаше надежда, че ще изкара докрай своето трудно предприятие, благодарение на голямото си търпение и усърдие.
Малко по малко надписът се открояваше буква по буква. След няколко дни той вече бе направил една разбираема част. Щом първата плоча бе привършена, той я огради в една рамка.
Сигурен в успеха, започна работата във втората плоча.
Дните и нощите преминаваха, без да донесат някаква промяна в монотонния живот на бедния отшелник.
Всяка сутрин той подновяваше работата си с ново усърдие.
От време на време вечер палеше огън върху планината и разглеждаше широкото море около острова. Но нищо не се забелязваше върху вълните.
Когато Бертучио, вече напреднал в своята работа се освободи от мисълта, която подтискаше душата му, той пожела по-пламенно да напусне острова и да се върне всред хората.
Но всеки ден му носеше ново разочарование. Никакъв кораб не се появяваше на хоризонта. Бертучио беше осъден да умре на този остров.
Втората плоча бе скоро свършена. Редовете, дълбоко издълбани, бяха ясни и четливи. Те не можеха да се заличат нито от дъжда, нито от градушката.
Скоро дойде ред на третата плоча, по-широка и по-пълна, тъй като трябваше да съдържа имената на виновниците.
Работата ставаше все по-бърза и щеше да завърши скоро, понеже Бертучио вече бе придобил голяма опитност, ако едно случайно събитие не бе попречило.