Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Албигони се взираше с широко отворени очи в амфитеатъра. Ласкал нежно държеше ръката му. Те седнаха и Албигони примижа, разтърквайки носа си с две ръце.
Марджъри и Ървин прикрепиха тампоните към слепоочията на Голдсмит.
Мартин го чу да казва:
— Късмет. Ако нещо се случи и аз не се върна… Благодаря ви. Знам, че всички вие направихте най-доброто, което можете.
— Няма опасност — рече Ървин.
— Както и да е — каза двусмислено Голдсмит.
Марджъри премина към приспиване на пациента. След секунди Голдсмит заспа. Очите му бяха затворени, но устните му се движеха — все едно казва молитва — Марджъри беше наблюдавала това у всичките си пациенти. Лицето му беше спокойно. Бръчките по челото му станаха гладки. Той можеше да е десет години по-млад. Марджъри и Ървин го повдигнаха върху кушетката, като привързаха ръцете му, бедрата, главата и гръдния кош, за да не мърда. Мартин попита за часа. Икономът на театъра отговори с женски глас:
— 13:05:33.
— Всичко е нормално — обади се Марджъри. — Той е ваш, доктор Бърк.
— Тогава да започваме — Мартин излезе пред пердето.
Дейвид и Карл повдигнаха една тръба със свръхпроводими магнити и я закрепиха от двете страни на главата на Голдсмит. Дейвид бързо провери връзките преди да прикрепят кабела. След това, докато оборудването леко бръмчеше, направи серия сканирания на главния и гръбначния мозък на Голдсмит.
— Пуснете екрана на стената — помоли Мартин. Управителят на амфитеатъра пусна на екрана картина, на която се виждаха снимките от магнитния резонанс. Мартин загледа екрана. Червените кръгове в хипоталамуса означаваха предположенията на компютъра за добрите позиции за сондиране. Координатите на седем от тези позиции бяха зададени в резервоара с микромашините. Така всяка микромашина щеше да знае къде точно трябва да отиде.
Карл повдигна стоманения капак на резервоара и извади прозрачен пластмасов цилиндър. Мартин бързо го прегледа. Не съвсем прясно медицинско нано — имаше издайническа лъскавина и блясък. Беше на повече от година, но щеше да свърши работа. Мартин върна цилиндъра и Карл го изсипа в бутилката с физиологичен разтвор. Сиви облаци нано бързо замъглиха кристалната течност. Марджъри извади цилиндъра, вече празен, вкара в бутилката тръбичка за венозно хранене, която прикачи към входната точка на гърлото на Голдсмит. Една обикновена щипка пазеше заредената течност да не потече по тръбичката.
Карол и Дейвид изсипаха втори цилиндър нано в друга бутилка с физиологичен разтвор. Това бяха наночастици с наркотик, те щяха да предизвикат забавяне на метаболизма и да доведат тялото до дълбок неутрален сън без сънища. Тази частици носеха и неутрализатори, които щяха да контролират реакцията към микромашините, когато те влязат в тялото на Голдсмит.
Карол прикрепи втората тръбичка към ръката на Голдсмит и махна щипката. Заредената течност потече.
— Намали силата на полето до начално ниво — каза Мартин. Управляващият контролното табло го направи. Мартин любопитно погледна към лицето на Голдсмит, чакайки да види знаци на упояване. Той повдигна единия клепач. — Дай му още пет минути и след това освободи главния заряд.
Мартин се обърна назад и хвърли поглед към галерията. Нарисува във въздуха буквата О с палец и показалец. Албигони не реагира.
— Весел човек — промърмори той към Карол.
Тя го последва зад пердето.
— Обяд — предложи тя. — Можем да си починем поне един час. Останалите ще го наглеждат.
Мартин въздъхна и погледна слейта си.
— Сега е удобен момент. Този, който сондира, трябва да има съответната нагласа — напомни му тя с глас на укоряваща майка. — Отпочинал, трезвомислещ.
— Фауст никога не е бил отпочинал — каза той. — Не е можел да си го позволи.
Той завъртя главата си в посока на галерията и се учуди, че стъклото беше затъмнено.
— Албигони ми се прави на призрак. Той действа като зомби.
— Трябва да говориш с него преди да отидем да обядваме.
Мартин се усмихна, хвана Карол за раменете и я прегърна.
— Радвам се, че си тук — каза той.
— Ние сме отбор — засмя се Карол, измъквайки се нежно от прегръдката му. — Да отидем да поговорим.
Те минаха през изхода и се изкачиха нагоре по стълбите към галерията. Когато влязоха Албигони говореше тихо с Ласкал и още един мъж. Мартин го позна: Франциско Алварес, директор по даренията и финансирането към Калифорнийския университет. Сега Мартин разбра, стъклото беше затъмнено, за да не може Алварес да гледа надолу.
Алварес се усмихна и се изправи.
— Доктор Бърк. Радвам се да ви видя отново.