Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Какво смяташ да правиш сега?
— Мисля, че ще е най-добре да отида в Лондон и да отседна в дома на Емили. Щом пристигна, ще уведомя негова светлост, че съм там и той естествено ще дойде да ме посети. Ще издебна подходящия момент и ще му разкажа за слуховете. Не мисля, че Клейтън ще обърне голямо внимание на клюките, особено след като го убедя, че нямам вина за това.
— Ще дойда с теб — предложи леля й.
— Няма нужда. Ти искаше да отидеш да видиш братовчед си в Линкълншир, а Емили ще се радва да й погостувам няколко дни. Ще ти пиша още щом се убедя, че херцогът не е променил намеренията си, и тогава ти спокойно можеш да тръгнеш. Не искам Клейтън да не завари никоя от нас тук, ако реши внезапно да се върне и се размина с него.
Лейди Ан се усмихна:
— Права си. Какво обяснение мислиш да му дадеш за внезапната си поява в Лондон?
Уитни раздразнено смръщи чело:
— Ще трябва да му кажа истината — че съм се страхувала да не би да се върне и да научи всичко от някой друг. Ще му кажа и друго — че откакто се е появил в живота ми, се чувствам като кукла на конци, която е длъжна да действа според неговите желания.
— След като си решила да му разкриваш чувствата си, защо не му кажеш също така и друго — че силно си се при вързала към него и че вече нямаш нищо против да му бъдеш годеница? — хитро подхвърли лейди Ан. — Това ще му достави огромно удоволствие.
— Няма! — Скочи момичето от дивана. — Като се има пред вид, че той никога не се е интересувал от моето мнение по въпроса и винаги е бил сигурен, че ще стана негова жена, не виждам причина да подхранвам суетата му с признания, че искам да се омъжа за него. Между другото, още не съм решила, че наистина желая да се обвързвам с него.
— Аз пък мисля, че си, скъпа. А ако това ще ти помогне да приемеш мисълта, че трябва да разкриеш чувствата си пред него, ще ти кажа, че този мъж е влюбен до полуда в теб, макар че не го признава и пред себе си.
— Грешиш, лельо — възрази Уитни. — Клейтън никога не ми е казвал, че изпитва нещо към мен. Аз съм просто собственост, която той е придобил, нищо повече. Не ме карай да пълзя пред него. И без това ми е останала твърде малко гордост. Не съм убедена, че трябва да я жертвам, за да му доставя удоволствие.
Елизабет Аштън идваше всеки следобед, за да информира Уитни за напредъка си в отношенията си с Питър, но в края на третия ден все още нямаше повод за радост. Клариса и Уитни тъкмо приготвяха багажа за пътуването до Лондон, когато Елизабет влетя в стаята на Уитни с вид на боец, завръщащ се победен от битка, която всъщност е трябвало да спечели.
— Питър е толкова близо до предложението, колкото и преди десет години — отчаяно рече тя и се отпусна на близкото кресло.
Уитни удивено я изгледа.
— Сигурна ли си?
— Напълно! — мрачно кимна Елизабет. — Предложих му да вечеряме насаме у дома, а той знаеш ли какво ми отвърна? Че много обича компанията на родителите ми!
— Какъв идиот! — избухна Уитни и нервно закрачи из стаята.
— Не може ти да си склонна да приемеш поражението, аз — не. Не бих допуснала Питър Редфърн да излезе победен от мен! Този глупак те обожава. Това, от което има нужда, е мотивация. Трябва да го принудим да побърза с предложението си. — Тя смръщи напрегнато чело. — Готово! — извика след кратък размисъл.
Елизабет стреснато я загледа. Спомни си всички щуротии, които Уитни беше вършила като дете, и усети как я обзема ужас.
— Уитни, каквото и да си измислила, няма да го направим!
— О, разбира се, че ще го направим! — тържествено заяви тя. — Госпожице Аштън, каня ви най-официално да дойдете с мен в Лондон.
— Но аз не искам да ходя в Лондон! — отчаяно възрази тя. — Искам Питър!
— Много добре. Ще го имаш още тази вечер. Сега повтаряй след мен: „Да, ще дойда с теб в Лондон“!
— Да, ще дойда с теб в Лондон. Но не искам.
— Чудесно, защото всъщност няма да се налага да ме придружиш. Само запомни — аз те поканих, а ти с радост прие. Когато кажеш на Питър, че мислиш да пътуваш с мен, няма да го излъжеш. — Уитни хвана обърканата Елизабет за ръката и я задърпа към бюрото. — Напиши бележка на Питър и го уведоми, че го каня на вечеря, а също, че двете с теб планираме да направим нещо наистина забележително! Това ще го стресне.
— Питър наистина няма да хареса идеята да замина с теб Лондон — кимна Елизабет.
— Направо ще се ужаси! — съгласи се с доволна усмивка Уитни. — Въпреки че вече съм достатъчно голяма, той продължава да изпитва подозрение към мен.