Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Да ми помогнеш? — повтори слисано Елизабет.
— Да, да ти помогна да се омъжиш за Пол — уточни Уитни. Сините очи на Елизабет се разшириха от учудване.
— Не, не… Наистина, не бих могла да го направя. — По страните й плъзна гъста руменина.
— Разбира се, че би могла! Ти си много красиво момиче и Пол винаги…
— Не — прекъсна я тя. — Ти си тази, която е красива. Аз съм просто… хубавичка, нищо повече.
— Имаш прекрасни маниери, Елизабет, и винаги казваш подходящите неща в подходящия момент.
— Да, обичайните глупости — възрази меко събеседничката й. — А онова, което ти казваш, винаги е забавно и интересно!
— Аз съм странна, а ти си идеалната дама.
Елизабет се отпусна назад и тихо се засмя:
— Виждаш ли! Аз просто щях да отвърна „благодаря“, докато ти реагираш по съвсем друг начин.
— Не ми прави повече комплименти — през смях я предупреди Уитни. — Няма да ти остана длъжна и така ще прекараме цяла нощ, възхищавайки се една на друга.
Елизабет я погледна сериозно и рече:
— Много се радвам за теб и Пол. — Уитни я погледна озадачено и тя обясни: — Всички знаят, че годежът ви трябва да се пази в тайна, но въпреки това не престават да говорят за него.
— Как така всички говорят? Кой друг освен теб?
— Чакай да си помисля… Аптекарят, господин Олдънбъри, каза на мен и на Маргарет. Той пък чул за това от прислужницата на лейди Юбанк, която пък била научила от своята господарка, а самата лейди Юбанк разбрала от майката на Пол. Май всички в околността знаят.
— Но това не е вярно! — отчаяно извика Уитни. Красивото лице на Елизабет сякаш се смали.
— Моля те, не казвай това. Не и когато Питър е на път да направи предложение.
— На кого ще прави предложение Питър? — Не разбра Уитни в първия момент.
— На мен. Но ако разбере, че Пол не е обвързан, никога няма да се осмели. Нали знаеш, Питър е много стеснителен и винаги е смятал, че изпитвам силни чувства към Пол, което изобщо не е вярно. Но дори и да беше, баща ми никога не би се съгласил да даде ръката ми на Пол, защото той е ужасно непредприемчив и земите му са ипотекирани.
Уитни отмаляла се отпусна на стола си и втренчено загледа Елизабет.
— Наричаш Питър Редфърн „стеснителен“? За един и същи Питър ли говорим с теб, Елизабет? Същият, който се опита да ме удари в деня на оня злополучен пикник, когато ти падна от дървото?
— Е, поне пред мен се стеснява — рече тя.
Уитни си представи луничавия Питър Редфърн с оредяваща рижа коса и се запита как ли бе успял да спечели сърцето на нежната и красива Елизабет.
— Наистина ли се опитваш да ми кажеш, че през всичките тези години си била влюбена в Питър?
— Да — призна съкрушено Елизабет. — Но ако разгласиш, че ти и Пол няма да се жените, тогава Питър ще се оттегли както винаги и ще позволи на Пол да заеме мястото му. И тогава аз… аз… — Елизабет извади копринената си кърпичка и избърса сълзите си.
— Как успяваш да плачеш така изискано? — полюбопитства Уитни.
Елизабет се усмихна през сълзи и отново попи очите си с кърпата, преди да ги вдигне умолително към Уитни.
— Каза, че съжаляваш за всички неприятности, които си ми причинила. Ако наистина е така, не можеш ли да изчакаш няколко дни, преди да опровергаеш слуховете за теб и за Пол? Сигурна съм, че Питър ще поиска ръката ми всеки момент.
— Не знаеш за какво ме молиш — въздъхна Уитни. — Има един човек… Ако той чуе, че се каня да се омъжа за Пол, животът ми ще се превърне в истински ад. — Изправи се рязко и рече: — Давам ти три дни, след което ще сложа край на клюките.
Уитни прекара часове в тревоги и притеснения. Ако всички толкова открито говореха за предстоящия й годеж с Пол, нямаше съмнение, че слуховете скоро щяха да достигнат до Клейтън. Той ясно й беше дал да разбере, че не одобрява името й да се свързва с това на друг мъж, и тя отчаяно търсеше начин да убеди херцога, че вината за това не е нейна. Трябваше да му докаже, че е говорила с Пол и че връзката помежду им е приключила.
Клейтън беше повярвал на дадената от нея дума, но единственият човек, който можеше да потвърди, че е изпълнила обещанието си, беше Пол, а той едва ли щеше да я подкрепи.
Най-сигурният начин беше да замине за Лондон и да обясни на Клейтън какво се беше случило. Когато научеше всичко от нейната уста, яростта му щеше да бъде по-малка. Та нали ако намерението й наистина беше да се омъжи за Пол, тя нямаше да търси Клейтън?
Уитни решително се изправи и тръгна към стаята на леля си. Разказа й всичко, включително за слуховете във връзка с годежа й с Пол и за провалените си планове за бягство. Лейди Ан пребледня, но мълчаливо изслуша племенницата си. Когато Уитни приключи, тя я попита: