Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Макрий! — извика той раздразнено на кочияша. — Когато стигнем до преобърнатата каруца, спри да им помогнеш. Иначе ще трябва да висим на пътя цяла вечност.
— Добре, ваша светлост — извика Макрий от капрата. Клейтън хвърли поглед към часовника си и сви устни.
Подтикван от желанието да види Уитни, беше тръгнал от дома на брат си в шест сутринта и беше поел направо насам, без дори да се отбива в Лондон. Нямаше търпение да пристигне, сякаш от срещата му с Уитни зависеше целият му живот. За стотен път си казваше, че е направил грешка, като й предостави цяла седмица свобода. Трябваше да остане при нея и да я подкрепи морално, вместо да я оставя да действа сама. Кой знае какво беше измислила, водена от амбициите си и вечния си стремеж да му се противопоставя. Каква глупачка беше да вярва, че е влюбена в Севарин. Ако беше така, нямаше да отвръща с такъв плам на ласките му.
Спомни си как го целуваше и се притискаше към него след бала в дома на Ръдърфорд. Желаеше го и ако не беше толкова вироглава и млада, щеше да го е разбрала досега.
А желанието, което той изпитваше към нея, не можеше да се сравни с нищо, преживяно от него до момента. Копнееше да изпълни дните й с радост, а нощите й — със страст, докато тя го обикнеше така както я обичаше той.
Обичаше ли я? Трябваше да признае истината пред себе си. Беше влюбен в Уитни. На тридесет и четири години, след безброй връзки с жени, беше станал жертва на тази девойка, която не се страхуваше да провокира неодобрението му, да се подиграва с титлата му и да се противопоставя на авторитета му. Усмивката й сгряваше сърцето му, а допирът до нея караше кръвта му да кипи от желание. Не можеше да си представи бъдещето без нея.
Сега, когато най-сетне призна очевидното пред себе си, нетърпението му да я види стана още по-силно. Искаше да я вземе в прегръдките си, да чуе обичния й глас и отново да изпита сладостната тръпка на желанието.
Макрий спря каретата точно пред аптеката и слезе, за да помогне на пострадалите. Клейтън също излезе навън. Двама души се опитваха да хванат една овца, избягала от преобърнатата каруца, а насъбралите се зрители коментираха това, което се случваше.
— Комична гледка, нали? — попита аптекарят, присламчвайки се към Клейтън. — Но пропуснахте нещо още по-интересно: цял куп годежи.
— Нима? — безизразно отвърна Клейтън.
— Да — кимна Олдънбъри. — Но едва ли ще успеете да отгатнете имената на бъдещите младоженци — и четиримата са в Лондон в момента. — Той поверително зашепна: — Аз лично мислех, че момичето на Стоун ще предпочете вас, но тя винаги е била луда по Севарин и най-после успя да го хване. Сгодени са. Както и госпожица Елизабет Аштън и господин Редфърн. Колко странно — случват се неща, за които никой не е и подозирал.
Клейтън се извърна към аптекаря и му хвърли убийствен поглед.
— Какво казахте?
— Аз… Аз казах, че госпожица Стоун и госпожица Аштън се сгодиха, докато вас ви нямаше! — запелтечи Олдънбъри.
— Или лъжете, или са ви заблудили.
Аптекарят отстъпи назад и заклати глава:
— Не, не съм се объркал. Когото и да попитате ще ви каже същото. Вчера сутринта двете госпожици тръгнаха за Лондон, за да направят нужните покупки за сватбите си. Научих това от самата госпожа Аштън. Госпожица Стоун е отседнала у госпожа Арчибалд, а госпожица Елизабет — при баба си и дядо си — добави бързо той, за да покаже колко добре е информиран.
Клейтън се извърна и бързо се отправи към каретата си.
— Видяхте ли какъв поглед ми хвърли, когато му казах, че госпожица Аштън ще купува тоалет за сватбата си! — зашепна аптекарят зад гърба на Клейтън, когато той се отдалечи достатъчно, за да не чува. — А аз през цялото време си мислех, че всъщност харесва Уитни Стоун.
— Карай към имението на Стоун — заповяда Клейтън на кочияша и се метна в каретата.
Още преди да спрат пред централния вход, един слуга изтича навън, за да ги посрещне.
— Къде е госпожица Стоун? — процеди през зъби херцогът.
— В Лондон, ваша светлост — отвърна слугата и уплашено отстъпи назад.
Клейтън скочи в движение и извика на Макрий:
— Погрижи се да впрегнат други коне в каретата. След десет минути тръгваме към Лондон. — В гърдите му кипеше неистов гняв, който помиташе цялата нежност и обич към Уитни. Като си помислеше само, че докато той бързаше да се прибере като последен глупак, тя обикаляше из лондонските магазини, за да си избира булчинска рокля! И да я плати с неговите пари!
— Малка негодница! — повтаряше вбесено той.
В мига, в който получеше официалното разрешение за брак, щеше да я отведе пред олтара с цената на всичко. Ако се наложеше, щеше да я влачи за косата дотам.