Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Представи си всички моменти, прекарани заедно от мига, в който се срещнаха в Англия. При тяхната първа среща те вече бяха сгодени, но тя не знаеше…
Клейтън я желаеше. И беше горд с нея. Беше проличало по време на бала на Ръдърфорд. Не я обичаше, разбира се, но беше загрижен за нея — достатъчно, за да го засегнат ужасните неща, които му беше казала по време на разправията им в павилиона.
Опита се да погледне на него откъм лошата му страна, но не успя. Вярно, Клейтън беше тираничен, арогантен, самоуверен, но въпреки това тя го ценеше. Ако не беше така силно обсебена от идеята да се омъжи за Пол, щеше да го е разбрала отдавна. Запита се дали го обича. Не, не можеше да изпитва подобни чувства, при положение че само допреди три дни си въобразяваше, че е влюбена в Пол. След преживяното разочарование вече не можеше да се доверява на емоциите си. Но не можеше да отрече, че Клейтън я привлича и тя често мисли за него. Беше отвръщала с готовност на ласките му и въпреки че той често я вбесяваше, също толкова често я беше карал да се смее.
Щяха да се оженят. Клейтън беше взел това решение още миналата пролет и със сигурност щеше да постигне целта си. Бракът с него беше неизбежен. Този красив, могъщ, интелигентен благородник щеше да бъде неин съпруг. Но тази вечер щеше да бъде ужасно ядосан, когато разбере, че цялата околност я смята за годеница на Пол. Нищо. Знаеше как да укроти гнева му. Просто щеше да му каже, че е готова да се омъжи за него веднага щом той каже. Само трябваше да прецени какъв да бъде тонът й по време на разговора им. Можеше да пощади гордостта си, като се покаже по-малко ентусиазирана, отколкото всъщност е.
— Тъй като нямам друг избор, освен да се омъжа за теб, ще го направя.
Ако представеше нещата така, Клейтън със сигурност щеше да й отвърне със същата липса на ентусиазъм, но с игрив блясък в очите:
— Както кажете, мадам.
Уитни смръщи чело. Не звучеше добре като за начало на един брак двамата да се преструват на безразлични един към друг. Тя всъщност не беше безразлична. През последните няколко дни той й беше липсвал повече, отколкото очакваше. Липсваха й шегите му, вниманието му, дори размяната на хапливи реплики.
Но щом се чувстваше така, беше глупаво да се преструва, че идеята да се омъжи за него я отвращава. Не можеха ли да разговарят другояче? Например след като му каже, че всички от околността смятат, че е сгодена за Пол, да го погледне усмихнато в очите и да промълви:
— Предполагам, че най-сигурният начин да се сложи край на клюките, е да обявим официално нашия годеж.
Вярно, гордостта й щеше да пострада малко, но след като Клейтън щеше да бъде неин съпруг, той със сигурност заслужаваше да знае, че тя го приема с желание.
Ако избереше втория начин, той нямаше да прибегне до обичайния сарказъм, а щеше да я вземе в прегръдките си и дълго да я целува.
По дяволите нейната гордост! Вторият подход беше по-добър. Докато вървеше обратно към каретата, сърцето й потръпваше от радостно предчувствие.
Щом пристигна в дома на приятелката си, разбра, че Емили има гости. Предпочете да се качи в стаята си, вместо да се натрапва.
Но Емили се качи при нея още преди Уитни да си беше свалила шапката.
— Елизабет, Питър, Маргарет и родителите им току-що си тръгнаха. Елизабет ме покани на сватбата си — развълнувано обясни Емили и добави: — Поканих ги на бала. Не можех да не го сторя, след като беше очевидно, че се подготвяме за подобно събитие.
— Не се притеснявай, просто ще направим няколко промени в схемата за гостите — успокои я Уитни. — Много е просто.
— Не, не е. Докато са пазарували, са срещнали твоя познат Никълъс Дьовил. Той попитал Маргарет за теб. Елизабет му казала, че си отседнала у нас, и той всъщност дойде тук с тях… Трябваше да поканя и него — с извинителен тон рече Емили. — Знаех, че ще изпаднеш в неловко положение, но бях сигурна, че Дьовил ще откаже поканата.
— А той взе, че я прие, нали? — попита Уитни и се отпусна на леглото.
Емили поклати глава:
— Ако не беше Маргарет… Тя буквално увисна на ръката му и го умоляваше да дойде. Как ми се иска родителите й да я омъжат по-скоро, преди да е изложила и себе си, и тях.
Уитни окуражително се усмихна:
— Не се тревожи за Маргарет или за Ники. Всичко ще бъде наред.
24.
Клейтън захвърли изпратените от брат му документи на седалката до себе си и облегна глава назад. Връщаше се при Уитни. Ден преди предвиденото. Нямаше търпение да я види.
Копитата на конете зачаткаха по калдъръмените улици и той надникна през прозореца на каретата. Видя, че пътят е задръстен от коли и хора. Имаше произшествие и мнозина се бяха струпали, за да помогнат.