Изповедите на един буржоа
- Автор: Мараи Шандор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мартин Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедите на един буржоа». Краткое содержание книги:
Не, тази жена не бе от „всезнаещите“. В крехкото й, неизлечимо болно тяло живееше и въздействаше такава сила, която бе в състояние да разбуни големи човешки общности. Дробовете й бяха почти напълно атрофирали и все пак тя работеше по десет-дванайсет часа дневно, приведена от зори над пишещата машина, с вечно димяща, дебела английска или американска опиумна цигара в уста. На улицата излизаше рядко, страхуваше се от погледите на хората; веднъж ми каза, че „прекалено ги съжалява“. Виждаше отчетливо своята класа, миналото си и ги презираше с някаква ревнива носталгия. Хората, които от време на време се събираха около нея, за да се оттеглят сетне в неизвестността, най-често пристигаха анонимно; революционерите ходеха в салона на графинята инкогнито, почти като на заговор, чиито обстойни детайли не се обсъждаха никога… Един ден в компанията се появи мъж с женствено бяла кожа на лицето, с кестенява брада, с големи, гледани и пухкави бели ръце, седеше със сънлив и притворен поглед, даваше кратички, сухи отговори на въпросите ни и строго пазеше своето инкогнито. Носеше се слух, че е работник в един от автомобилните заводи във Франкфурт; действително ходеше с работническа куртка, но тази куртка от мека тъмносиня материя трябва да бе шита от първокласен шивач и по снежнобелите му ръце с гледани нокти никога не забелязахме следа от смазка или железен прах… Формата на главата му, устните, челото поразително наподобяваха по структура лоба на Хабсбургите, и в нашата общност, разбира се, скоро плъзнаха легенди около неговата личност. Множество подобни мимолетни, анонимни лица се появяваха в магическото обкръжение на графинята.
Наричаше ме „дете“, делеше с мен приготвените от К. ястия, английските му цигари и четива. Живеех смирено край нея, търпях агресивността й, нейните чудатости, никога не съм издържал човек, при това жена, до такава степен безкористно, скромно и тъжно, както тази странна графиня. Съдбата й беше отредила страдалчески живот, който тя приемаше с упорство и бунт. Бе аристократка в най-интимния, човешки смисъл на думата. Един ден ни посети Стефан Цвайг и след визитата се разхождахме с часове в дъжда. Цвайг разказа житейската история на тази изключителна жена с обстоятелствеността на биограф и със затрогващ възторг, с какъвто говорим само за хора, които притежават достатъчно съпротивителни сили да запазят равновесие, когато равновесието на класата, принципите, ценностите около тях рухват. Понякога пътувахме из околностите на Франкфурт, в работническите квартали, графинята четеше на глас на работническите вечеринки в голямата химическа фабрика при Хьохст на Майн и „функционерите“ я обграждаха със същата прочувствена обич като човек, когото приемат, макар и да не е напълно и непременно от тяхната среда.
В началото на есента К. се обиди на нещо и ми изпрати от партера препоръчано експресно писмо в таванската стая. Графинята, естествено, беше солидарна с К.; винаги и във всичко оставаше солидарна с него, същността и смисълът на връзката помежду им навярно бе точно тази солидарност, с която извънредно изисканата й душа приемаше неговата наранена и неудовлетворена душа. Тогава се изнесох оттам в един хотел срещу гарата и известно време живях бурен артистичен живот. По това време край мен изкристализира нещо като любов, превърнах се в печален герой на местна авантюра, живеех сред увенчана с раздяла и скандали бъркотия; в поведението ми се бе проявила онази мъчителна невроза, с която реагирах на всяка човешка връзка. Не знаех още, че съм болен, нито пък какви съпротивителни сили има болната ми душа. Във всеки случай чувствах, че пребиваването ми във Франкфурт е към своя край, бях получил от града и от хората тук всичко, което можеха да ми дадат, и бе време да продължа нататък, най-добре нощем и в мъгла. Съвестта ме гризеше, живеех в постоянно чувство за опасност. Не изпитвах солидарност с обкръжението си, не изпитвах солидарност с класите, с кръгове по интереси, с никого. В хотелската си стая, в компанията на кактуса и негъра-фетиш, всяка нощ си лягах с подозрението, че призори ще ме арестуват.