Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Тази мисъл бе току-що минала през ума му, когато кучето изджафка няколко пъти последователно. Макар и да не го виждаше, господарят му знаеше, че то е наближило вече входа на пещерата и е надушило нова следа.
Карлос спря коня и се ослуша. Не смееше да продължи по-нататък. Не смееше да повика кучето. Ако наблизо имаше някой, този човек непременно би чул гласа му. Размисли, че ще е най-добре да почака, докато кучето се завърне или покаже с нападение какво е открило. Възможно е най-после да е някаква мечка или друг звяр.
Ловецът на бизони седеше безшумно на седлото си — готов все пак за внезапно нападение. Вярната му пушка беше до бедрото му и той се бе погрижил вече за кремъка и напълването й. Ослушваше се във всеки звук, а очите му пронизваха тъмните гънки на дола напред и встрани.
Тази несигурност трая само няколко минути, после откъм дъното на дола се чу шум, който накара ловеца да трепне на седлото. Приличаше на давене между кучета и Карлос помисли за миг, че Сиболо може да се е нахвърлил върху някоя мечка! Но тази измама трая само миг, защото острият му слух долови веднага гласове на повече кучета; а в яростната олелия той различи плътния лай на испански копой.
Положението му стана изведнъж ясно. Враговете го чакаха в пещерата, защото той беше сигурен, че шумът идва оттам!
Първата му почти несъзнателна мисъл бе да пришпори коня си и да препусне вън от каньона. Все пак почака малко и се ослуша.
Ръмженето на давещи се кучета продължаваше, но всред техния лай Карлос различи човешки гласове, които говореха бързо и тихо на кучетата и помежду си.
Борбата спря като че внезапно, защото кучетата млъкнаха само испанският копой се обаждаше с плътния си, силен глас. Но след миг и той млъкна.
От това затишие Карлос разбра, че Сиболо е убит на място или, нападнат от хора, е избягал в друга посока. И в двата случая беше безполезно да го чака. Той знаеше, че ако е живо, кучето ще го проследи и настигне. Затова, без да се бави повече, обърна коня си и препусна обратно към изхода на дола.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА
Когато излезе от дола, той се спря, но не в откритата равнина, а в сянката на скалите; и то на същите скали, гдето се бяха крили ловците. Не слезе от коня, а остана на седлото, загледан Нагоре към дола, дано долови някакъв признак за очакваното преследване.
Не бе стоял дълго, когато забеляза, че някаква тъмна фигура се приближава към него. Това го зарадва, защото позна, че е Сиболо, открил следите му. В следния миг кучето беше вече до стремето. Ловецът на бизони се наведе от седлото и забеляза, че горкото животно е зле ранено и от раните му тече обилно кръв. По хълбоците му имаше няколко дълбоки прореза, а от един, близо до плешката, висеше къс от кожата, над която се стичаше червена струя. Животното бе явно отслабнало от изгубената кръв и едва се бе довлякло по следите на господаря си.
— Amigo! — каза Карлос. — Ти спаси живота ми. Сега аз трябва да спася твоя, ако мога.
С тези думи той слезе от коня, прегърна кучето и пак се качи на седлото.
Известно време постоя така, като размисляше какво да прави, без да отделя поглед от посоката, отгдето очакваше преследвачите.
Не се съмняваше вече кои са заели пещерата. Лаят на испанския копой беше достатъчно ясно доказателство, че жълтият ловец е тук, а с него беше, разбира се, и самбото. Карлос не знаеше да има и друг испански копой в селището; явно беше, че е чул именно копоя на мулата.
Той постоя няколко минути до скалите, като обмисляше накъде ще е най-добре да тръгне.
„Ще отида в горичката — помисли той, ще се скрия там, докато дойде Антонио. Няма да ме нападнат тази нощ — много ще е тъмно. Заоблачи се, няма да има вече луна. Утре ще мога да се скрия там през целия ден, ако не ме проследят. Ако дойдат… ще ги видя отдалеко и ще избягам. Клети Сиболо! Колко кръв изтече от тебе! Каква рана! Търпение, храбри приятелю! Щом спрем, ще се погрижа за раните ти. Да! Ще отида в горичката. Няма да допуснат, че ще поема тази посока, защото тя води към селището. Освен това не ще могат да открият следите ми в тъмнината! Ха! Как мога да мисля, че няма да открият следите ми в тъмнината! Забравих испанския копой! Боже, пази ме! Тези дяволи могат да ме проследят, дори да е тъмно като в рог! Боже, пази ме!“