Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » Бялата ръкавица
Бялата ръкавица - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бялата ръкавица

Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:

Романът „Бялата ръкавица“ ни пренася в далечната 1640 година, когато смели и честни мъже се обявяват против тиранията на крал Чарлз I. На фона на големи битки, дуели и приключения са очертани съдбите на Черния конник и неговата красива любима.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 176
Перейти на страницу:

Със същата готовност вторият войник побърза да изпълни определената му задача и Скарт остана сам.

— Щях да проявя повече любопитство към тези документи, разхвърляни по масата, ако ми бяха нужни — промълви той. — Сигурен съм, че по техните страници са написани имената на много предатели и разни други неща, за да се изложат половината от благородниците в графството. Положителен съм, че благодарение на това нямо доказателство не един от тях ще има право на евтино жилище в голямата сграда източно от Чийп. Но този вид работа не ме привлича много, макар че сега, като съм се намесил, бих могъл да унищожа всички тези конспиратори наведнъж. Колкото за Холтспър и сър Марми, за тях не ми трябват писмени доказателства. Устните ми показания, подкрепени от показанията на моя достоен подчинен, ще бъдат достатъчни, за да лишат единия, а ако трябва, и двамата от главите им. Така че по дяволите документите!

С тези думи той презрително се извърна настрана от масата, върху която бяха разхвърляни книжата.

— Чакай! — възкликна той и отново се върна назад с поглед, който показваше, че неочаквано е променил намеренията си. — Не бързай толкова, Ричард Скарт! Не бързай толкова! Кой знае дали в тази гора от предателски писания няма да намеря някое цвете от нежна кореспонденция! Ха! Ами ако има нещо от нея! Чудно, че по-рано не се сетих за това. Ако — ако — ако…

С нетърпение започна да бърка в купчината с писма и други документи и условното изречение, каквото и да беше то, остана неизречено.

Няколко минути той се рови из хартиите и отвори двадесетина писма, очаквайки да намери някое, написано с женски почерк и подписано „Мериън Уейд“.

Остана разочарован. Подобно име между тия, които пишеха на Хенри Холтспър, не се намери. Всички бяха мъже — всички или почти всички, политици и конспиратори.

Скарт тъкмо се готвеше да прекъсне търсенето, защото беше отворил всичко, което имаше формата на писмо, когато един документ с внушителен вид привлече вниманието му. На плика стоеше кралският печат.

— Небеса! — извика той, когато очите му се спряха на познатия печат. — Какво виждам! Писмо от краля! Какво ли пък кралят може да съобщава на този верен поданик? Господи! То е адресирано до мене.

„За капитан Скарт

Командуване: кирасирите на Негово Величество,

Имение Бълстрод, Графство Бъкингам“

— Откраднатото писмо! Виж ти откритие! Хенри Холтспър — разбойник! Или най-малко е във връзка с някой разбойник — инак как е попаднало това в ръцете му! Така, така! Не като предател, а като престъпник ще умре той! На бесилката вместо на гилотината! Ха! Госпожице Мериън Уейд! Ще има да съжалявате, че сте подарили хубавата си ръкавица, когато разберете, че сте я дали на един крадец! Кълна се в светците! Смешно ще бъде това просветление!… Ха, приятелю, донесе ли цветята?

— Донесох ги, капитане. Тези са най-хубавите, които можах да намеря. Тук няма нищо друго освен плевели — увехнали при това.

— Толкоз по-добре, трябват ми малко поувехнали. Ще свършат работа — и цветът, и големината, — тъкмо каквито ми трябваха! Ето! Направи ги на малка китка и я сложи на тази шапка. Прикрепи ги така, като че ли клипсът ги държи. Умната, момче, и гледай да свършиш работата както трябва!

Войникът заизвива пръсти колкото можеше по-сръчно и след няколко мига направи една доста раздърпана китка; сложи я на касторената шапка на Черния конник — точно там, където доскоро стоеше бялата ръкавица.

— А сега — каза Скарт, тръгвайки към вратата — вземи тази шапка и я сложи на главата на пленника, но внимавай, корпорале63 — той да не види, че има промяна, нито пък някой друг. Разбираш ли?

Войникът отговори на поверителната заповед с кимване и с поглед, който показваше, че е разбрал, и бързо излезе, за да я изпълни.

Стъбс, командуващ охраната, вече беше качил Холтспър на коня му и здраво завързал ръцете му; за по-сигурно вързал ги беше за задния лък на седлото, а глезените — за каишките на стремената. От двете му страни бе поставил по един кирасир, облечен в стомана, с изтеглена шпага. Холтспър приличаше на пленник, който няма ни най-малка възможност да избяга.

Дори и така позорно вързан, той нямаше вид на престъпник. Макар и без шапка, той не беше свел глава, а я държеше гордо, не високомерно, но с онова спокойно безразличие, което отличава истинския кавалер дори и когато е пленник. Грубите и нечестни поробители не можеха да не се възхитят от героичната му смелост, която така прекрасно бе доказана пред очите им само преди няколко дни.

вернуться

63

Корпорал (англ., военно) — ефрейтор. Б. пр.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 176
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)