Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Здраво завържете бунтовника — извика Скарт, който с цял поток от верноподанически думи се мъчеше да скрие яда си от това, че се изплаши.
— Отнемете негодното му оръжие! Завържете му краката, и ръцете, шията и тялото! Той е луд и затова опасен. Ха! Ха! Ха! Здраво, нехранимайковци! Здраво като примката на палача!
Заповедта беше изпълнена бързо, макар и не буквално, и след няколко мига Хенри Холтспър стоеше вързан сред враговете, които го осмиваха.
— Доведете коня му! — извика Скарт подигравателно. — Черния конник! Ха! Ха! Ха! Нека за последен път поязди любимия си кон. След това вече ще язди за сметка на краля. Ха! Ха! Ха!
Черният кон, вече оседлан от Гарт, беше доведен скоро при пленника. Имаше нещо особено в цвиленето, с което Хюбърт се приближи, нещо тъжно — сякаш той подозираше или знаеше, че господарят му се намира в опасност.
Когато го доведоха по-близо и спряха редом с пленника, конят наведе шия и муцуната му допря бузата на Холтспър, а тихото му трепкащо пръхтене доказа ясно, като с думи, че той разбира всичко.
Капитанът на кирасирите видя вълнуващата сцена, но вместо да извика съчувствието му, тя само увеличи яда му.
Присъствието на животното напомни на Скарт по-болезнено отвсякога за собственото му унизително поражение, в което конят играеше не малка роля.
Скарт мразеше коня почти толкова, колкото и неговия господар.
— А сега, храбри господине! — извика той, опитвайки се с ехидните си думи да удави неприятните спомени, които видът на Хюбърт извика у него. — Такъв известен човек не трябва да язди гологлав по кралския път. Хей, вие там! Донесете касторената му шапка и му я накривете весело, весело!
Трима-четирима от кирасирите слязоха от конете и вече тръгнаха да изпълнят тази последна заповед — бяха изкачили стъпалата, които водеха към входа, — когато внезапно техният началник се обади и ги накара да се върнат.
— Оставете, момчета! — извика той, сякаш беше променил решението си. — Върнете се на конете си! Оставете шапката, аз сам ще я донеса.
Последните думи на заповедта бяха казани тихо; не трябваше да бъдат чути. Изглежда, че те бяха неволен израз на някакво тайно намерение, което внезапно се беше оформило в ума на Скарт.
След като ги каза, кирасирският капитан скочи тихо от седлото и изкачвайки каменните стъпала, влезе в жилището.
С търсещ поглед той премина преддверието и продължи по коридора, докато стигна до вратата на една стая. Това беше библиотеката, в която доскоро бяха конспираторите. Той познаваше разположението й и предположи, че тук ще намери това, което търсеше.
Беше прав. Още щом влезе, и видя желания предмет — шапката на Холтспър, окачена на еленови рога, поставени на видно място на стената.
Той сграбчи шапката и я дръпна нетърпеливо, сякаш се страхуваше да не би да се случи нещо, което да му попречи Да стори това.
Не беше необходимо да я разглежда подробно, за да открие бялата ръкавица, все още на мястото си, до щраусовите пера. В следващия миг ръкавицата изчезна от шапката — останаха само перата.
Горчива усмивка премина по бледото лице на Скарт, когато разглеждаше двете ръкавици, събрани заедно. Държеше ги една до друга при светлината на прозореца и ги сравняваше. Пръст по пръст и бод по бод. Усмивката му се превърна в гримаса, когато се увери, че ръкавицата на шапката на Хенри Холтспър и тази на шлема му са еднакви — чифт. Те бяха дясна и лява — лявата беше любовният залог! Скарт беше хранил надежда, макар и много слаба, че все пак може да греши. Сега вече не можеше да вярва в това. Ръкавицата от шапката на Черния конник някога е украсявала хубавите пръсти на Мериън Уейд!
— Дали тя му я е дала? Защо ли питам? Няма съмнение, че е така. Сатаната нека изгори душата ми, ако не я накарам да се разкайва за подаръка си!
С тази неприязнена закана Скарт завърши сравняването на ръкавиците.
Той постави йод дрехите си, до гърдите, току-що снетата ръкавица от шапката на Холтспър. Направи това бързо и тайно, сякаш искаше никой да не го види.
— Иди! — заповяда той на един от войниците, които го придружаваха. — Иди в градината — ако изобщо има подобно нещо в това проклето място. Ако няма, иди в полето и ми донеси някакви цветя. Червени — няма значение какви, но да бъдат яркочервени. Донеси ги тук — по-бързо.
Войникът, свикнал да изпълнява заповеди, без да задава въпроси, изтича навън, за да изпълни тази особена заповед.
— Хей ти — продължи Скарт, обръщайки се към другия войник, който беше влязъл с него, — ти започни да събираш тези книжа. Прибери и тази пълна чанта. Струва ми се, че тя е готова. Погрижи се да бъде занесена в Бълстрод. Претърси всички стаи в къщата и прибери каквито оръжия и документи намериш. Знаеш какво трябва да направиш. Направи го по-бързо!