Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Бърк се засмя.
— Мислех, че Маркони е изобретил радиото.
Чеплак поклати енергично глава.
— Маркони е взел Нобеловата награда, но патентите са на Тесла. Решението на Върховния съд е в полза на Тесла.
— Сериозно?
— Да. Провери го! Както и да е, Морган дал на Тесла пари да построи кула на Лонг Айлънд.
— А какво получил Морган? — попита Бърк.
— Голям дял в патентите на Тесла за безжично предаване. На Тесла никак не му е било приятно, но нямал избор. Трябвали му пари да построи кулата. Проектът бил много голям. Шейсет метра висока кула, дебел метален стълб, забит на четиридесет метра в земята. Но след три години Морган затворил кранчето, защото разбрал, че кулата не е за излъчване на радиовълни. Тесла смятал да излъчи енергия, която извлича от Земята. И да я разпрати навсякъде без кабели и жици.
— Но това би било страхотно.
— За човечеството — да. За Морган — не. Морган имал големи инвестиции в „Уестингхаус“ и „Дженерал Илектрик“. Похарчил бил цяло състояние в изграждането на електрическа мрежа — стълбове, кабели и прочие. А новият проект на Тесла би обезсмислил всичко това. Идеята била да се извлече енергия директно от Земята, да се усили и да се излъчи свободно в пространството. На домакинствата щял да им трябва само евтин приемател, с който да… „прехванат“ енергията.
— Като радиоантените.
— Именно! Но за Морган… — Чеплак почука отново с пръст по челото си —… тази нова безжична енергия била конкурент на съществуващия бизнес. А инвестициите му в изграждането на инфраструктура били толкова големи, че щели да минат години, преди да се изплатят — с парите от сметките за електричество. — Чеплак килна глава. — Въпрос на бизнес интереси. Морган прекратил по-нататъшното финансиране на проекта.
— И какво станало след това? — попита Бърк.
— На Тесла му хрумнало, че ако успее да привлече нови инвеститори, Морган няма да му трябва. И… извъртял страхотен номер с голяма публичност.
— Какъв номер?
— Първо, нека ти припомня, че в началото на века светът бил пощурял по арктическите проучвания — каза Чеплак. — Идея си нямаш! Изследователите били истински звезди, нещо като днешните рокаджии или астронавтите. Прочути, обожавани, винаги на крачка от смъртта, вълнуващи. Големи знаменитости. А когато се върнат у дома — онези, които се връщали, — книги, лекции, интервюта. Та на Тесла му хрумнала идея и отишъл при своя приятел Пири.
— Изследователят?
— Тесла познавал всички! Едисон, Морган, Пири, Твен. Годината била 1908-а. Пири вече два пъти се бил опитвал да стигне до полюса. Готвел се за трета експедиция, но Тесла нямал време да го чака. Нужен му бил някой в Арктика сега, някой, който да стане свидетел на неговия номер. Затова Пири свързва Тесла с друг изследовател, Уилям Стефансон.
— Не съм го чувал.
— Много бил известен на времето. Продал изключителни права на „Ню Йорк Трибюн“ да отразява пътуванията му. Много колоритен тип! Четири и половина години живял като ескимос! Удивителна история. А за маестрото било истински късмет. Стефансон бил в Ню Йорк и съвсем скоро щял да потегли на поредното си приключение. И така Пири ги запознал. И Стефансон се съгласил да стане свидетел на номера, който Тесла подготвял. На трийсети юни Стефансон щял да отиде в стария лагер на Пири на остров Елсмиър и да наблюдава небето за фантастичната демонстрация на новото изобретение на Тесла.
— Което е било?
Чеплак се наведе към него.
— Фойерверки.
— Тоест?
Преди Чеплак да отговори, стигнаха до стъпалата към терасата на хотела. Метрдотелът ги посрещна като да бяха отдавна чакани блудни синове и ги заведе на маса с изглед към езерото.
Донесоха им менюта с кожени подвързии, както и кофа с лед, в която се изстудяваше бутилка скъпо френско шампанско. Сервитьор с червено сако сипа в две кристални чаши и се отдръпна почтително. Чеплак вдигна чашата си.
— За маестрото! — каза той.
Бърк се постара да не изглежда ужасен, осъзнал очевидното — обядът щеше да му излезе през носа.
За дребен човек на преклонна възраст Чеплак имаше завиден апетит. Бърк се задоволи с езерна риба и салата, но осемдесетгодишният Чеплак си поръча четири блюда, без да се броят розовият шербет и предястието. Чеплак топна пръст в шампанското, после го плъзна по ръба на чашата. И чашата запя.
— Ми — каза Чеплак и се изкиска.
— Какво е намислил Тесла с този тип Стефансон?
— Маестрото смятал да организира най-грандиозното северно сияние в историята. Някога виждал ли си северното сияние?