![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Посланикът и преводачът му учтиво замълчаха за момент и Джизал успя да се включи с вял отговор.
— Нашите надежди са същите. Моля, предайте на великия херцог благодарностите ни за превъзходния подарък. — В този момент двама лакеи вдигнаха огромен сандък и го преместиха встрани, при купчината от останалите лъскави боклуци, които бяха поднесени по-рано.
Залата отново се изпълни със стириянски брътвеж.
— Негово превъзходителство желае да изрази сърдечните си поздравления по случай предстоящата сватба на Ваше кралско величество с принцеса Терез, бижуто на Талинс, чиято красота е ненадмината в целия Кръг на света. — Джизал с мъка удържа усмивката на лицето си. През целия ден се бе наслушал на поздравления за женитбата си, сякаш уговорената сватба беше неоспорим факт. Беше загубил сили и желание да поправя това недоразумение и нещо повече, сам почти бе започнал да се смята за сгоден. Сега единственото, което го вълнуваше, бе аудиенциите най-после да свършат, за да остане за момент насаме.
— Инструктиран съм от Негово превъзходителство да пожелая от негово име на Ваше Кралско Величество щастливо дълголетие на трона — обясни преводачът — и много наследници, за да пребъде славното управление на вашата династия. — Джизал насили още по-широка усмивка на лицето си. — Желая на Ваше Величество приятна вечер!
Посланикът се поклони с театрална превъзнесеност и описа плавна дъга с огромната си шапка, чиито разноцветни пера се разлюляха енергично. Все още в поклон, той тръгна заднишком към вратата и някак успя да излезе в коридора, без да се спъне и просне по гръб на пода. Огромните, покрити с позлата врати се затвориха тихо след него.
Джизал се изправи, свали рязко короната и я метна на възглавничката до трона. Разтърка зачервените следи по потното си чело, като едновременно с това разкопча пищно извезаната си яка. Нищо не помогна. Все още бе замаян и умираше от жега.
Хоф се примъкна угоднически от лявата му страна.
— Това беше последният посланик, Ваше Величество. Утре ви предстоят благородниците от Мидърланд. Всички са нетърпеливи да изразят почитта си…
— Нека да позная, много почит и никаква подкрепа!
Хоф се задави в престорен смях.
— Ха-ха, Ваше Величество. Господата ще чакат аудиенция от ранни зори, не искаме да ги обиждаме, като…
— Проклятие! — процеди през зъби Джизал и разтърси крака в опит да извади панталона от потния си задник. Сграбчи широкия пурпурен пояс на гърдите си и нервно го изхлузи през глава. Почти разкъса извезания със златен ширит фрак, докато го разкопчаваше, и започна да се бори да го свали от гърба си. Едната ръкавела заседна в ръкава и той трябваше да обърне целия ръкав наопаки, за да се освободи от проклетото нещо.
— Проклятие! — Захвърли смачкания на топка фрак на подиума и едва се удържа да не скочи върху проклетия парцал. В следващия момент се осъзна. Хоф беше отстъпил крачка назад и гледаше тревожно, сякаш току-що бе открил, че чисто новата му огромна къща е непоправимо проядена от дървояд. Множеството от прислужници, пажове и рицари, както вестители, така и тези от дворцовата охрана, старателно се взираха в празното пространство, давайки всичко от себе си да наподобят статуи. В един от потъналите в сянка ъгли на залата стоеше Баяз. Очите му бяха скрити в сянката, но лицето му имаше мрачно, каменно изражение.
Джизал се изчерви като скастрен ученик и постави длан на очите си.
— Изключително тежък ден… — С наведена глава, той изтича по стъпалата на подиума и излезе от залата за аудиенции. Позакъснялото и леко фалшиво изсвирване на фанфарите го настигна по коридора. За съжаление същото направи и Първия магус.
— Това не беше много изтънчено — каза Баяз. — Редките прояви на невъздържаност придават на човек страховитост. Честите го карат да изглежда пълен смешник.
— Съжалявам — изръмжа сърдито Джизал. — Короната е ужасно бреме.
— Ужасно бреме, но същевременно огромна чест. Доколкото си спомням, вече говорихме за това, че сега трябва да дадеш всичко от себе си да я заслужиш. — Баяз замълча за момент. — Може би има още какво да дадеш.
Джизал разтри слепоочия.
— Искам да остана за момент насаме. Само за малко.
— Имаш колкото време искаш. Но на сутринта ни чака работа, Ваше Величество, неотложна работа. Аристокрацията на Мидърланд няма да чака, за да поднесе почитта си. Разчитам на това, че утре заран ще си изпълнен с енергия и ентусиазъм.