![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Отиде до парапета и подпря длани на влажния камък. Загледа се в горящите огньове в долината. Огньовете на Бетод, далеч в тъмното, и техните собствени клади, които бяха запалили пред стената, за да забележат, ако някой хитрец реши да се промъкне посред нощ. Те хвърляха широки светли кръгове по тъмната скала, в които тук-там се виждаха усуканите трупове на плоскоглавите, посечени, размазани след падане от стената или пронизани със стрели.
Логън усети движение зад себе си и гърбът му настръхна. Извъртя предпазливо очи. Тръпката може би. Дошъл е да уредят сметки, като го бутне от стената. Тръпката или някой друг от стотиците, които му имаха зъб за нещо, което той отдавна бе оставил зад гърба си, но те никога нямаше да забравят. Увери се, че ръката му е достатъчно близо до едни от ножовете, оголи зъби и се приготви за рязко обръщане и удар.
— Добре се справихме днес, а? — каза Кучето. — Изгубихме по-малко от двайсет.
Логън се отпусна и свали ръка от дръжката на ножа.
— Добре се справихме. Но Бетод още загрява. Пробва ни, да види къде са слабите ни места, да прецени как да ни измори. Той знае, че най-важното е времето. То е най-ценното във войната. За него ден-два са по-ценни от тълпа плоскоглави. Ако прецени, че може да ни приключи бързо, ще е склонен на много жертви.
— Значи най-добре да се държим колкото може по-дълго, а?
Логън чу в далечината едва доловимите удари по метал и дърво, там някъде работеха ковачи и дърводелци.
— Долу се строи. Приготвят си всичко, от което ще се нуждаят, за да изкатерят стената и запълнят изкопа ни. Много стълби и много от всичко останало. Ще иска да ни приключи бързо, но ако не стане, ще се задоволи с бавно.
— Е, както вече казах — кимна Кучето, — най-добре да се държим колкото може по-дълго. Ако всичко върви по план, онези от Съюза скоро ще са тук.
— Дано. Плановете имат навика да се провалят, особено ако много разчиташ на тях.
Сладка тъга
— Негово превъзходителство, великият херцог на Осприя желае разбирателство и дружба…
Джизал просто седеше и се усмихваше. Седя и се усмихва така през целия, сякаш безкраен ден. Лицето му беше изтръпнало от усмивки, а задните му части от седене. Дърдоренето на посланика продължи с неотслабваща сила, подкрепено от превъзнесена жестикулация. От време на време прекъсваше пороя от празни приказки, за да може преводачът му да повтори изтърканите клишета на общия език на Съюза. Нямаше нужда да си прави труда.
— … за великия град Осприя беше огромна чест да поддържа близки приятелски отношения с вашия знаменит баща, крал Гуслав, и сега желае единствено да продължи дружбата си с управлението и народа на Съюза…
Джизал бе прекарал в това положение цялата сутрин, седнал на богато инкрустирания със скъпоценни камъни трон върху мраморния подиум, докато посланиците от всички краища на света се изреждаха да изразят почитта си. Седя така, докато слънцето не се изкачи високо в небето и не изсипа безмилостните си лъчи през огромните прозорци, карайки позлатата на декоративните орнаменти по стените и тавана да блести, не се отрази в големите огледала, в сребърните свещници, във всяка огромна ваза, не се пречупи през разноцветните стъклени висулки на трите чудовищни полилея.
— … още веднъж великият херцог желае да изрази съжалението си за нелепия инцидент от миналата пролет и ви уверява, че той няма да се повтори, стига войниците от Уестпорт да стоят от своята страна на границата…
Седя така през целия безкраен следобед, докато в залата ставаше все по-горещо, въртеше се неудобно на трона, докато пратениците на най-великите владетели на света се покланяха, изказваха едни и същи любезни поздравления на десетки непознати езици и после се изнизваха от залата. Седя така, когато слънцето залезе и в залата бяха запалени стотици свещи, чиито светлинки хвърляха отраженията си по огромните огледала, тъмните прозорци и излъскания до блясък под. Седя, усмихва се и слуша възхвалите по свой адрес на мъже от страни, за които дори не бе чувал допреди началото на този безкраен ден.
— … Негово превъзходителство се надява враждебните действия между вашата велика нация и империята на Гуркул да стихнат колкото може по-скоро, за да продължим отново добрите си търговски връзки през Кръглото море.