Последният убиец

30.

Техеран

Четвъртък, 6 септември 1979 година

В една от стаите на къщата, в която Наваи научи за своята мисия, мълчаливо седяха осем мъже. Шестима бяха облечени според традиционната ислямска мода, едни в бяло, други в черно, с грижливо подрязани бради. Бяха на различна възраст, от 30 до 60, а може би и 70 години. До тях седеше още един, седми мъж, по-възрастен от останалите. С бяла коса и сини очи, той определено не беше иранец, чертите му бяха на човек от Севера, макар че кожата му беше силно потъмняла от многото години живот в страна с жарко слънце. Беше облечен по западна мода: чист бял костюм от памук и обувки от мека черна кожа. Два тънки белега се очертаваха на дясната му буза.

Седмината мъже седяха в редица покрай едната стена, срещу тях върху възглавници седеше лично имамът, със сива брада и блеснали очи, облечен в тъмнозелена аба и зелен тюрбан, знак за знатния му произход от коляното на Пророка. На лицето на всеки член от групата личаха следи от напрежението и мъката през последните петнадесет дни. По различни причини всички бяха плакали през последните две седмици. Но сълзите им не бяха заради Хюсеин и неговото мъченическо семейство, те бяха заради участниците в трагедията, разиграла се в Голямата джамия в Мека.

Новината, че рано сутринта на предишния ден оцелелите от бунтовниците, криещи се в подземията на Голямата джамия, са се предали, току-що бе стигнала до Техеран. Общо шестдесет от тях били убити, а други сто и седемдесет пленени живи. Съгласно саудитските власти, между убитите бил и Мохамед ибн Абд Аллах, самопровъзгласилият се Махди. Независимо от това дали бе истина, или не, завземането на джамията и последвалата обсада бяха разтърсили здраво ислямския свят.