Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Хийт пристъпи по-близо до нея, за да вървят успоредно един до друг.
- Мила, не помниш ли, че вече говорихме за тях. Те са частици от теб. Затова се чувстваш толкова объркана сега. Следващия път като говорите, кажи им да се върнат обратно в теб. Така нещата ще се оправят.
Очите й бяха огромни и блуждаещи.
Не, не мога.
- Но защо?
Зоуи избухна в сълзи:
Не мога, Хийт. Мина твърде много време. Не мога да събера душата си. Не си спомням много неща, не мога да се концентрирам. Единственото нещо, което знам със сигурност, е, че си го заслужавам.
- Не е вярно!
Хийт отново пристъпи към нея, хвана я за раменете и я принуди да го послуша. В този момент с периферното си зрение забеляза златиста панделка, която отклони вниманието му от Зоуи.
Този миг беше достатъчен за нея, за да се раздвижи отново.
Трябва да вървя! - проплака тя. Не мога да спирам, Хийт. Това е единственото, което мога да правя.
Преди да успее да я спре, тя му се изплъзна и бледото й тяло се понесе като перце на вятъра навътре в горичката.
- Ах, мамка му.
Той тръгна след Зоуи. Тя трябваше да го изслуша. Трябваше да й помогне. Изведнъж спря на място. Проблемът беше, че всъщност не знаеше как да й помогне.
-Нямам представа какво да направя! - извика той и блъсна с юмрук кората на едно покрито с мъх дърво. Не знам какво да направя! — Хийт блъсна дървото още веднъж, без да обръща внимание на болката. Не! Знам! Какво! Да! Направя!
На всяка дума той удряше дървото отново и отново, до-като кожата му се разкъса и миризмата на собствената му кръв се разнесе около него.
Изведнъж някаква сянка закри слънцето. Изтривайки кървящата си ръка в мъха, той вдигна поглед.
Мрак. Криле. Попиваха светлината на богинята.
С разтуптяно сърце Хийт се наведе и сви юмруците си пред гърдите в отбранителна позиция. Но атака не последва.
Това, което последва, бяха прошепнати мисли, които сякаш се процеждаха от сенките наоколо и потъваха в кръвта му.
Тя ще остане тук с теб завинаги, но първо трябва да е цяла.
Хийт примига от изненада:
- Кой е там?
Използвай ума си, нищожен човеко.
- Добре, така мисля да направя - каза той и се загледа в реещата се сянка.
Дали беше Калона? Не можеше да види добре през клоните.
Кажи й да събере частите от душата си в едно и тя ще се съгласи да остане тук, в свещената гора, с теб.
- Това го разбрах. Само не знам как може да го направи.
Отговорът е във връзката й с теб.
- Нашата връзка? Но аз не знам как...
Изведнъж Хийт осъзна, че всъщност знаеше как да използва връзката им. Трябваше просто Зоуи да го изслуша, а той винаги е успявал да го направи дори когато се държеше като пълен идиот, пиеше, пушеше трева и правеше простотии в училище, а тя се опитваше да го зареже. Винаги е успявал да спаси положението и да останат заедно.
Хийт се усмихна доволно. Това беше! Забравил за крилатия Мрак, той хукна след Зоуи и светлината на богинята се разля отново върху гората. Тяхната връзка беше ключът. Тя бяха заедно, независимо от всичко, което се случваше в живота им. Връзката все още си я имаше. Тя доведе Зоуи при него дори след смъртта му. Именно нея ще използва. Щом Зоуи осъзнае, че могат да са заедно и че ще й е хубаво с него тук, тя ще събере душата си. А после, срещу каквото и да трябва да се изправят, ще го направят заедно. Не би трябвало да е толкова трудно. Неговата Зо беше голяма работа.
Той се затича още по-бързо след нея, но някакъв шепот
го спря:
- Хийт!
- Какво, по дяволите...?
- Насам!
Той се обърна, видя златистата лента, заплетена в корените на самодивско дърво, и примига от изненада, когато момчето се показа.
- Старк! Какво, по...
Ш-т! Зоуи не трябва да знае, че съм тук.
Хийт се доближи до дървото.
- Какво, по дяволите, правиш тук? - Без да даде на Старк възможност да отвърне, той продължи. - А, мамка му! И ти си мъртъв, така ли? Зоуи никога няма да го преживее!
- Говори по-тихо! Не, не съм мъртъв. Дойдох да защитавам Зоуи, за да може да се върне обратно в тялото си, където й е мястото. - Старк замълча за миг, а после добави.
- Знаеш, че си мъртъв, нали? и
- Човече, не може да бъде! Мъртъв ли съм? - каза Хиит иронично. - Добре, че дойде да ме осветлиш. Направо не знам какво щях да правя без теб.
А знаеш ли, че душата на Зоуи се е пръснала?
Преди Хийт да успее да отговори нещо, двамата видяха Зоуи да се приближава и Старк се скри зад дървото. Хийт тръгна напред да я пресрещне и прикри Старк с тяло.