Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
Вратата се отвори твърде безшумно, по-скоро шейхът усети с гърба си някакво леко движение на въздуха, незабележимо открехване на добре смазаните панти…
Той изобщо не очакваше да види влезлия, но ни най-малко не се учуди. Ръководителят на ядрената лаборатория все пак не беше външен човек.
— При мен ли идвате, ефенди? Кой ви извести?
— Какво значение има това сега? – тежко произнесе Ахмад ибн Салих.
Така си е. Излиза, че и той знае всичко. Изведнъж почувствал умора, шейх Саид се отпусна в креслото.
— Струва ми се, че ще ви е по-интересно да научите кой е известил за това Москва. – Ахмад ибн Салих стоеше на вратата и кой знае защо не бързаше да я затвори. Нещо повече – дори я придържаше с ръка.
— Какво?! – Шейх Саид се задави, усети, че не му стига въздух, закашля се. – Вече разбрахте ли откъде е изтекла информацията?!
— Такова пълно и изчерпателно изтичане на информация няма. – Устните на Ахмад ибн Салих се изкривиха от неприятна подигравателна усмивка. – Това е целенасочено и преднамерено информиране. Иначе казано, могло е да стане само в резултат на дейността на дълбоко внедрен шпионин. Много дълбоко внедрен, когото вие познавате лично.
— Кой?! – Сърцето на шейха биеше някъде в слепоочията му като чук по наковалня. Кариерата му беше вече съсипана, но какво огромно утешение ще бъде, ако този син на шейтана си получи заслуженото. Ох, направо самичък би му прегризал гърлото… Само дано… – Той жив ли е още, не е ли успял да сложи край на живота си?! Ефенди, в името на Аллах, кажете, че още е жив!
— Не само е жив, но дори се чувства прекрасно.
— Утешихте ме, доколкото е възможно сега да бъда утешен, Аллах да ви благослови. Но кой е той?
— Аз.
Слободан изведнъж усети лекота, както се случва насън, когато можеш всичко – да плуваш, радвайки се на водораслите и коралите, без да мислиш дали дълбоко под водата има въздух, да летиш като птица над градовете, да минаваш през стените… Колко години беше си забранявал дори да си мечтае да им хвърли истината в лицето…
* * *
Ахмад ибн Салих отвори широко вратата. На шейх Саид му се стори, че бълнува, че полудява, пък и нищо чудно след такива огорчения. След нелепите твърдения на учения в кабинета влезе жена, която не беше в първа младост, облечена като кафирка. Но нали такива неща не се случват, просто не се случва в кабинета на високопоставен чиновник да влезе най-нахално кафирка с черни джинси, с коси, които не само че не са покрити, а са и разпуснати по раменете.
— Не ти се е счуло, кучи сине – отрони тя с някаква нехайна веселост. – Той наистина е руски шпионин, а отгоре на всичкото и сърбин. Е, а сега познай коя съм аз. Ще ти подскажа, с коя песничка приспиват внуците ти?
Като се мъчеше да се събуди, шейхът се хвърли към копчето на алармата. Влудяващата логика на кошмара продължаваше – никой не му попречи. Да не би пък – съзнанието му малко се проясни – алармата да е обезвредена?! Не, наред е, съвсем е наред, червената лампичка мигна, че сигналът е подаден.
Той стоеше и натискаше ли, натискаше копчето, а тези двамата спокойно го наблюдаваха.
— Просто няма кой да реагира – поясни жената. Охраната вече на воля се натиска с чернооките хурии.
— Севазмиу!
— Включи най-после. Помолих нашия приятел от Русия все пак да ми покаже кой се е канел да отрови нашите водоеми. Гледам и за пореден път се питам: как е възможно разни нищожества да предизвикват огромни, неизброими нещастия? Когато планината роди мишка, това може да бъде разбрано поне логически. Но как става обратното – боя се, че разумът ми никога няма да го осмисли. Боя се, че цялата злощастна история на човешкия род от последните хиляда и петстотин години е едно непрекъснато раждане на планини от мишки… За щастие, сега виждам пред себе си мишка, неуспяла да роди.
— Как… как попаднахте тук, как влязохте, кафири? Къде е охраната? Къде е полицията? – Отчаяното желание на шейха да разбере поне нещичко от случващото се, бе изтласкало дори страха.
— Ами настъпи Деветият Кръстоносен поход – грейна в някаква хлапашка усмивка София, като възпря с жест Слободан. – Дълго се готвехме за него и двамата, затова пък всичко стана като по ноти. Вече няма евроислям, а скоро няма да има и ислям. Е, стига толкова, Слобо, приключвайте с него, сам ще се убедите, че това изобщо не е толкова разкошно усещане, колкото ви се е струвало.