Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Точно така се беше случило с Матю Дракс, след като беше спасен в катастрофиралия си самолет. Всичко беше ново и различно. Невъобразимо и невъзможно. Чуждо и плашещо.
— Това ще премине — каза той, — този страх и чувството, че си чужда, имам предвид.
Беше лъжа. Дори и не особено сполучлива. И беше сигурен, че Аруула я е доловила. Но въпреки това му се усмихна благодарна, хвана ръката му, стисна я и здраво я задържа.
Когато накрая стигнаха до някогашните предградия на Рим, Мат Дракс разбра, че впечатлението му отдалеч не го е излъгало. В действителност тук къщите и другите постройки в голямата си част бяха съборени и развалините бяха откарани. Бяха запазени единствено улиците, по-голямата си част изчезнали под мръсотия и плевели.
Тогава се озоваха пред първите къщи. Или по-скоро пред руините им. Беше трудно, ако не и съвсем невъзможно да се каже до каква степен разрушението наоколо се дължи на зъбите на времето и какво участие в това е имала „Кристъфър-Флойд“. Повечето покриви на къщите бяха съборени, но пълзящи растения се увиваха нагоре по външните стени и бяха образували отчасти нови зелени покриви. В зидовете зееха останали без стъкла отвори за прозорци, зад тях се бяха загнездили само сивота и чернота.
Въпреки това чувството, че минава през призрачен град, не се задържа дълго у Мат Дракс. Изчезна в момента, когато усети, че го наблюдават. Че в него са втренчени погледи откъм невидимото. И накрая съзираше тук и там движение зад прозорците и вратите, само неясно, но без съмнение такова беше налице. Инстинктивно посегна към „Берета“-та, която беше сложил в един от джобовете на униформата си. Но не я извади. Защото Аруула постави успокоително ръка върху рамото му.
— Няма враждебност — прошепна тя. — Само любопитство. При това тя продължи да се оглежда внимателно, но незабележимо и Мат знаеше, че тя вижда повече от онова, което разкриват очите й.
Ноона се беше притиснала плътно до Ларн. Двамата все още вървяха пред Мат и Аруула, макар и да бяха скъсили дистанцията. Юмрукът на Ларн беше стиснал здраво дръжката на двуострия меч. Но изглеждаше, че не изпитва никакъв страх, дори и че не е истински обезпокоен. Оглеждаше се с учудения поглед на дете, което идва за пръв път в Дисниленд.
Мат неволно се подсмихна при тази мисъл. Май не беше измислил кой знае колко точно сравнение…
И после, когато стигнаха в район на града, който беше позапазен, отново срещнаха хора.
Мат наблюдаваше същото поведение като навън в полята. Отделяха им малко внимание. От което Мат съвсем не се чувстваше нещастен. Но след това размисли и стигна до извода, че в Рим сигурно трябва да са свикнали с появяването на чужденци. От което пък възникна въпросът откъде ли идваха всичките тези чужденци. Мисловният апарат на Мат продължи да трака и стигна до идеята, че сигурно хора от цял свят идват в Рим. Което пък означаваше, че извън него има още един свят! И хора, които населяват този свят!
Желанието му да потърси тези хора и остатъка от света изведнъж придоби страхотна мощ. От хълма северно от града видя далеч отдясно да проблясва в оловна сивота Тиренско море. Може би съществуваше някаква възможност с кораб…
Преди още да успее да се задълбочи в теоретически размишления, Мат отново се овладя. „Едно подир друго“ — каза си. Във всеки случай на първо време Рим можеше да предложи достатъчно, за да задоволи жаждата му за знания…
Накрая стигнаха до сърцето на Вечния град. И Мат имаше чувството, че минава през вратата на друго, отминало време. Във време, което е било в разцвета си около началото на християнското летоброене.
Но чувството му беше бегло, отслабваше с всяко ново впечатление, което Мат възприемаше, сега и сам удивлявайки се като дете. И друго едно чувство го обзе: именно, че някакъв надарен (или побъркан) градинар отново е възвърнал този минал разцвет — по-пъстър от всякога преди!
Матю Дракс имаше най-странното дежа вю в живота си.
От тинята на спомените му се появиха картини от кратката почивка, която беше прекарал някога в Рим, и се наслояваха върху непосредствените му възприятия. Виждаше най-забележителните строежи на Вечния град, виждаше шляещи се туристи, местни хора пред малките кръчми и, и…
… някак си тези картини се смесваха с действителността. С настоящето. Преливаха се една в друга като при двойно експониране. Имаше странни съвпадения, дори удивително много!