Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
После всичко се случи със зашеметяваща бързина. След като всеки стовари на другия по няколко юмручни удара, които отскачаха от коравите им торсове, Дигби опита страничен ритник, но не улучи и залитна. Делф го сграбчи през кръста, вдигна го във въздуха, завъртя се и го запокити с лицето надолу върху утъпканата земя. Чу се глухо тупване, съпроводено от хрущене, и Дигби замря.
Делф го пусна и се изправи. Реферът провери състоянието на Дигби и махна на Знахарите, които притичаха с обемистите си чанти. Докато го реанимираха, реферът улови ръката на Делф и я вдигна високо във въздуха, обявявайки го за победител в двубоя. Избухнаха овации, а аз виках по-силно от всички. Когато ме доближи, Делф си беше пак същият – стоманен, фанатичният поглед бе изчезнал, заменен от лека усмивка.
Прегърнах го, а когато отдръпнах ръка, видях, че е изцапана с кръв. Изгледах го ужасена.
– На Дигби е, Вега Джейн, не моя.
Обърнах се да видя Дигби, който бавно се надигаше от прахта. Цялото му лице бе обляно в кръв, а носът му стоеше обърнат на една страна. Усетих, че закуската ми напира да излезе навън, и трябваше да притисна устата си с длан.
Десет минути по-късно първият кръг вече беше приключил. Единствената Женска, участвала в него, бе порядъчно пребита от своя противник, макар той „галантно“ да се бе въздържал да й строши черепа. И все пак тя трябваше да напусне арената на носилка, съпровождана отстрани от хлипащата си майка.
Гонгът отекна отново, възвестявайки началото на втория кръг. Последваха нови ожесточени двубои и още четирима участници отпаднаха от надпреварата, в това число поредната Женска. Тя се срина като сноп още при първата атака на противника си, млад Ковач, работещ в Комините. Доколкото успях да видя, той дори не я докосна с пръст – тя просто припадна.
Част от мен копнееше за такъв изход. Но след разправията с Моригон бях убедена, че опитам ли нещо подобно, главата ми лесно може да се отдели от плещите.
Най-сетне дойде ред на последния кръг, в който трябваше да се бия и аз. Поех си дълбоко дъх, а Делф ме улови насърчително за рамото.
– Не бой се, Луун е мекушав Уъг. Дори няма да разбере откъде му е дошло.
– Значи довечера ще празнуваме – кимнах и се помъчих да се усмихна.
Но вътрешно бях уплашена, макар да имах изработен план. Застанахме един срещу друг и Клетъс свали ризата си. Аз, естествено, останах облечена. Забелязах, че доста е позаякнал. На шестнайсет Сесии, той всъщност вече беше напълно развит Мъжки. Вярно че преди се бе случвало да го напердаша, но това бе в миналото, преди да порасне толкова – като изключим скорошния случай, когато ми открадна яйцето и аз го ритнах в корема. Не се съмнявах, че е тренирал усилено за турнира и е научил някой и друг мръсен трик от Уъгове като Ран Дигби и Нон. Трябваше да приема истината, че ме превъзхожда по сила.
И въпреки това нямаше да му се дам.
Луун се ухили мръсно и взе да надува мускулите на гърдите и ръцете си, докато аз стоях и го гледах неподвижно. Реферът приближи и ни разясни правилата, които бяха смущаващо малко. Едно от тях ме учуди – че ако бъдеш изтласкан извън очертанията на квадрата, противникът ти получава свободен удар в която част на тялото ти пожелае. Нямах представа защо Делф е пропуснал да ми го спомене. Това обясняваше защо всички Уъгове така се нахвърлят един срещу друг още при първия звук на гонга.
Когато реферът отстъпи назад, Клетъс тихо прошепна:
– Ако се престориш, че припадаш, ще те пощадя. Така поне ще можеш да виждаш и да дъвчеш храната си довечера.
– Странно, и аз тъкмо се канех да ти направя същото предложение.
Усмивката му изчезна и се замени от решимост, каквато рядко бях виждала върху физиономията му. Почти съжалих за своето перчене.
Над рамото му виждах част от публиката. Делф се взираше напрегнато в мен, което не ме учуди – по-учудена останах, че с не по-малко напрежение ме гледа и брат ми от трибуната. Вляво от мен седяха родителите на Клетъс. Какус Луун се бе надул като пуяк, докато жена му Хестия примигваше на парцали.
Не потърсих с очи Моригон. Стигаха ми и другите грижи. Сърцето ми биеше така, сякаш щеше да изскочи през гърлото. Устата ми бе пресъхнала и не можех да преглътна. Преди да разбера какво става, гонгът удари и Клетъс връхлетя отгоре ми. Успях да блокирам първия му удар, но с цената на остра болка в ръката, която моментално се поду. Залитнах назад, отстъпвайки му ценно пространство, от което той не закъсня да се възползва.