Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Гросман замълча и задържа изпитателен поглед върху събеседника си.
- Така е наистина.
- Три месеца по-късно тримата учени са били убити - добави сухо главният инспектор и присви очи. - Странно съвпадение...
Аркан се размърда в креслото си, явно смутен от последната забележка.
- Това са инсинуации - каза той, полагайки усилия да контролира гласа си. - Нямам никаква вина за случилото се. Съжалявам за тяхната смърт и ако можех да върна времето, изобщо нямаше да ги поканя.
- Сигурно - каза Гросман. - Проблемът е, че съвпаденията не свършват тук. - Той посочи към Валентина и Томаш. - Часове след като нашите колеги са дошли да разговарят с вас и вие сте ги изхвърлили, професор Нороня е бил нападнат от непознат в хотелската си стая.
Домакинът впери поглед в Томаш; ако не беше изненадан, то поне добре се преструваше.
- Какво?
Португалецът повдигна гипсираната си ръка и протегна врат, за да покаже превръзката си, като се насили да се усмихне.
- Това са доказателствата.
Главният инспектор на израелската полиция не сваляше поглед от събеседника си, сякаш изучаваше реакциите му.
- Още едно съвпадение, не мислите ли? - попита загадъчно той. - Вие сте се ядосали, изгонили сте ги от фондацията и след няколко часа някой ги напада.
Аркан скочи на крака. Лицето му пламтеше, рунтавите му вежди трепереха от възмущение.
- Как смеете! - изкрещя той. - Намеквате, че аз... че аз имам нещо общо с това? - Президентът посочи Томаш, сякаш той беше това. - Но какво става тук? Да не би всички да са се побъркали? Как може да си помислите подобно нещо? С какво право? Нима съм виновен за всичко лошо, което се случва по света?
Президентът на фондацията трепереше от възмущение, но това, изглежда, не смути Гросман, който седеше спокойно на стола си, преметнал крак връз крак, и изчакваше бурята да отмине.
- Успокойте се - посъветва го накрая. - Никой в нищо не ви обвинява. - Той спусна крака си на пода и се наведе към своя събеседник. - Все още. - Облегна се назад, изключително доволен от себе си, и отново кръстоса крака. - Проблемът е, че има още едно съвпадение. - Направи знак на полицая, който седеше до него, и той му подаде няколко документа. Главният инспектор ги разгърна и извади лист хартия. - Това познато ли ви е?
Ставаше въпрос за загадката, която Томаш беше дешифрирал предишната вечер в болничната стая.
Аркан се наведе над бюрото, за да види по-добре написаното, и придоби недоумяващ израз.
- Нямам представа какво е.
- Шарада, която нападателят на професор Нороня е оставил на местопрестъплението - обясни Гросман. - Послание, което напомня бележките, открити до жертвите в Рим, Дъблин и Пловдив.
- И какво?
- Дадох тази бележка за анализ. Свързахме се е производителя на хартията в Тел Авив и разбрахме, че това е много рядък вид, доставян само на петнадесет клиента. Вашата фондация е един от тях.
Аркан зяпна от учудване.
- Моля?
Гросман размаха бележката, на която беше написана загадката.
- Тази хартия вероятно идва от вашата фондация - каза бавно той, изговаряйки думите почти на срички. - Можете ли да обясните този факт?
Погледът на домакина се местеше между бележката и лицето на главния инспектор, като че ли можеше да намери отговора на въпроса някъде по средата.
- Аз... аз не знам - заекна той. - Това... това е невъзможно. - Поклати непоколебимо глава. - Не може да бъде.
- Но така твърдят от фабриката. - Гросман не сваляше очи от събеседника си. - Сега забележете последователността на събитията. Вие сте имали спор с инспектор Феро и професор Нороня. Няколко часа по-късно професор Нороня е бил нападнат. Нападателят е оставил шарада, надраскана на хартия, взета от вашата фондация.
- Моля да ми обясните.
Аркан изглеждаше объркан, почти неспособен да каже нещо свързано.
- Има някава грешка! - възкликна той. - Подобно нещо означава, че... че... - Отново поклати глава. - Не, не може да бъде! Трябва да има някакво обяснение!
- Разбира се - съгласи се Гросман все така спокоен. - И първото обяснение е свързано с тримата учени, които сте посрещнали тук, във фондацията, и които по-късно са били убити. Все още на никого не е ясно полето на изследване, което ги е свързвало.
- Наех ги за консултация - заяви домакинът. - Няма нищо за обясняване!
Главният инспектор отново направи знак на мъжа до себе си. Полицаят му подаде още един плик, който Гросман отвори. Извади писмо, което бе написано на лист с официалните символи на Израел.
- Ако продължавате да упорствате и да мълчите, опасявам се, че ще трябва да ви поканя да ни придружите за допълнителни разяснения - каза той, подавайки му писмото. - Вижте дали данните са точни.