Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Да, напълно.

— Ако помниш, в понеделник беше изключително горещо и госпожа Сейнт Клеър се движела бавно, оглеждала се, за да зърне някой файтон, тъй като никак не й бил приятен кварталът, в който се намирала. Неочаквано чула нещо като възклицание или по-точно — вик, и се смръзнала на място — до прозореца на втория етаж на една от къщите видяла собствения си съпруг, който, както й се сторило, й правел знак с ръка да се качи при него. Прозорецът бил отворен и тя безпогрешно разпознала лицето му, на което според нея била изписана силна уплаха. Той замахал буйно с ръце и после изведнъж изчезнал от прозореца, сякаш някаква неудържима сила го издърпала навътре. С присъщата на жените наблюдателност тя успяла да забележи обаче, че бил облечен с черния жакет, с който бил излязъл от дома си сутринта, но на врата му нямало нито яка, нито връзка. Убедена, че с мъжа й се е случило нещо лошо, тя се втурнала надолу по стъпалата — защото къщата всъщност била самата пушалня на опиум, в която ти ме завари, — претичала през входното помещение и направила опит да се качи по стълбата нагоре. Там обаче я пресрещнал онзи негодник, малаецът, за когото ти разказах. Той я блъснал назад, насъскал срещу нея огромното си куче и успял да я прогони навън. Обзета от безумен страх и смразяващи опасения, тя затичала по улицата и за късмет срещнала на улица „Фрезноу“ един инспектор и неколцина полицаи, тръгнали на обиколка из района. Инспекторът и двама от полицаите я придружили до къщата и въпреки упоритата съпротива на съдържателя влезли в стаята, в която за последен път бил видян Невил Сейнт Клеър. От него нямало и следа. Всъщност на целия етаж не открили жива душа освен някакъв сакат просяк с противна външност, който явно живеел там. Двамата със съдържателя категорично се заклели, че този следобед в стаята не бил влизал никой. Те така упорито отричали, че инспекторът започнал да се колебае и бил готов вече да повярва, че госпожа Сейнт Клеър се е заблудила, когато тя с писък се втурнала към една малка дървена кутия върху масата и издърпала плъзгащия се капак. От кутията се изсипали като водопад детски строителни кубчета — с други думи, играчката, която мъжът й бил обещал да донесе на момченцето си. След това откритие и явното смущение, което обзело сакатия, инспекторът се убедил, че работата е сериозна. Стаята била щателно огледана и резултатите показали, че в нея е извършено страшно престъпление. Била скромно подредена като всекидневна, от нея се влизало в малка спалня, чийто прозорец гледал към задната страна на един от пристаните. Между пристана и прозореца на спалничката има тясна ивица, която при отлив е суха, но при прилив е залята от поне метър и нещо вода. Прозорецът на спалничката е широк и се отваря от долу на горе. При огледа намерили следи от кръв по перваза, няколко пръски имало и върху дъсчения под. Зад една завеса в предната стая били напъхани дрехите на Невил Сейнт Клеър — обувките, чорапите, шапката и часовникът. Всичко било там освен жакета му. По дрехите не личали следи от насилие, но нямало и никакви други следи от самия Невил Сейнт Клеър. Единствено през прозореца било възможно да се напусне стаята, защото друг изход от нея не се намерил, но зловещите кървави петна по перваза оставяли малка надежда Невил Сейнт Клеър да се е спасил чрез плуване, тъй като по време на трагедията приливът бил на най-високото си равнище. А сега за злодеите, които, изглежда, непосредствено са замесени в случая. Съдържателят — човек, който се слави с особено престъпно минало — според думите на госпожа Сейнт Клеър се намирал в подножието на стълбата няколко секунди след като мъжът й се бил появил на прозореца, така че е допустимо да бъде смятан само за съучастник в престъплението. Той упорито твърди, че нищо не знае, че не може да отговаря за постъпките на наемателя си Хю Бун и не е в състояние да даде обяснение за дрехите на изчезналия господин. Толкова за съдържателя. А сега за противния сакат просяк, който живее на втория етаж над пушалнята и сигурно е последният човек, видял Невил Сейнт Клеър. Казва се Хю Бун и отвратителната му физиономия е позната на всеки, който често посещава Сити. Препитава се от просия, макар че, за да не бъде преследван от полицията, се представя за продавач на кибрит. Навярно сте забелязали, че от лявата страна на улица „Треднийдъл“ почти в началото има една сграда с ниша в стената. Там именно прекарва деня си този тип — седнал с кръстосани крака и с няколко кутийки кибрит на коленете. Представлява толкова жалка гледка, че дъжд от милостиня се сипе в омазнения му кожен каскет на плочника до него. Често съм наблюдавал този човек, преди още да знам, че професионалните ми задължения ще ме сблъскат с него, и съм се учудвал на богатата жътва, която прибира за съвсем кратко време. Външността му така бие на очи, че никой не може да мине край него, без да му обърне внимание. Рижава коса, бледо лице, обезобразено от огромен белег, който стига до горната му устна и така я придърпва, че тя почти се е обърнала, масивна челюст като на булдог и черни очи в силен контраст с цвета на косата, които гледат така, сякаш ще те пронижат — всичко това рязко го отличава от обичайната тълпа просяци. Отличава се от своите събратя и с остроумието си — винаги има готов отговор на всяка подхвърлена от минувачите закачка. Това е човекът, който живее над пушалнята и последен е видял господина, когото търсим.