Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Уверявам ви, че е петък, приятелю. Жена ви ви чака вече два дни. Трябва да се засрамите.

— Срамувам се наистина. Но вие бъркате все пак, Уотсън, аз съм тук само от няколко часа — три-четири лули, забравих вече колко. Тръгвам веднага с вас за вкъщи. Не бива повече да причинявам безпокойство на моята мила Кейт. Подайте ми ръка. С файтон ли сте?

— Да, чака ме отвън.

— Значи ще мога да се прибера с него. Но първо трябва да си платя сметката. Попитайте колко дължа, Уотсън. Толкова съм изнемощял, че не мога да се помръдна.

Тръгнах по тясната пътека между двата реда спящи пушачи и се заоглеждах, за да потърся съдържателя, като се мъчех, доколкото е възможно, да не вдишвам отровните упойващи изпарения на наркотика. Когато минавах покрай седналия до мангала старец, усетих, че някой ме дръпна за края на дрехата, и чух един глас да пошепва тихо: „Отмини и се обърни да ме погледнеш.“ Чух съвсем ясно тези думи. Погледнах надолу. Нямаше кой друг да ги е изрекъл освен стареца, приведен почти на две от годините, стиснал между коленете си лула с опиум, сякаш пръстите му нямаха сила да я държат. Направих две крачки напред и завъртях глава. Едва не извиках от изненада. Старецът се бе обърнал така, че само аз можех да видя лицето му. По него нямаше и следа от доскорошния унес, бръчките бяха изчезнали и помътнелите допреди малко очи блестяха. Осъзнах за моя най-голяма почуда, че до мангала седеше ухилен не друг, а самият Шерлок Холмс. Той ми махна едва забележимо да се приближа и изведнъж, обръщайки лице към лежащите, се превърна отново в треперещия изнемощял старец.

— Холмс! — прошепнах аз. — Какво, за Бога, правиш в това свърталище?

— Говори по-тихо — обърна се той. — Имам безупречен слух. Бъди така добър да се освободиш от твоя затъпял от опиума приятел. Искам да поговоря с теб.

— Отвън ме чака файтон.

— Чудесно, настани в него приятеля си и го пусни да се прибере сам. Няма за какво да се безпокоиш, той е толкова изтощен, че не е в състояние да направи друга щуротия. Съветвам те освен това да изпратиш по кочияша бележка до жена ти и да й съобщиш, че сме се срещнали и че ти се налага да останеш с мен. Изчакай ме навън, след пет минути излизам.

На Шерлок Холмс трудно можеше да се откаже нещо — той изричаше молбата си пределно ясно с мек, но безапелационен тон. Всъщност с настаняването на Уитни във файтона задължението ми към него се изчерпваше и бях готов с най-голямо удоволствие да се впусна с моя приятел в едно от поредните му необичайни приключения, които всъщност запълваха целия му живот. Написах набързо бележка до жена ми, платих сметката на Уитни, качих го на файтона и го проследих как потегля в тъмнината. След няколко минути от пушалнята излезе един грохнал старец и аз закрачих успоредно с него. Той вървеше прегърбен и немощно влачеше крак, но когато се отдалечихме на две преки, се огледа, изпъна се и от сърце се разсмя.