Шерлок Холмс (Том 1) [bg]
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: Шерлок Холмс (bg) #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545286988
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Шерлок Холмс (Том 1) [bg]». Краткое содержание книги:
Няколко минути и двамата мълчахме. Не бях виждал Холмс толкова опечален и потресен.
— Чувствам се дълбоко засегнат, Уотсън — най-сетне каза той. — Дребнаво чувство без съмнение, но гордостта ми е наранена. От този момент случаят става за мен личен въпрос и ако Бог ми даде здраве, ще пипна тази шайка. Да дойде за помощ, а аз да го изпратя на смърт!…
Той скочи и закрачи из стаята, неспособен да овладее възбудата си. Бледите му скули порозовяха, дългите му слаби длани нервно се сключваха и отпускаха.
— Тия хора са същински дяволи! — най-сетне извика той. — Как са могли да го примамят чак там? Крайбрежната улица не е най-прекият път за гарата. Мостът е бил твърде оживен, дори в такава вечер, за намеренията им. Не, не, Уотсън, ще видим кой ще спечели накрая. Веднага излизам!
— В полицията ли отиваш?
— Не, сам ще бъда полицията. Когато разпъна паяжината си, полицаите могат да дойдат да приберат мухите, не преди това.
През целия ден бях отдаден на професионалните си задължения и се прибрах на улица „Бейкър“ късно вечерта. Шерлок Холмс още не се беше върнал. Появи се малко преди десет пребледнял и изнурен. Отиде до бюфета, отчупи си къшей хляб и го изяде лакомо, после го поля с дълга глътка вода.
— Огладнял си — обадих се.
— Умирам от глад. Забравих да ям. След закуска не съм сложил залък в устата си.
— Наистина ли?
— Нито трохичка. Нямах време да мисля за храна.
— А успя ли да постигнеш нещо?
— Ами…
— Попадна ли на следа?
— Държа ги в ръцете си. Младият Оупъншо няма да остане дълго неотмъстен. Ех, Уотсън, трябва да им го върнем със собствената им мяра. Много добре замислено!
— Какво имаш предвид?
Той взе от бюфета един портокал, разкъса го и изстиска семките върху масата. Събра пет и ги пъхна в един плик. От вътрешната страна написа „От Ш. Х. за Д. К.“. След това залепи плика и го адресира до „Капитан Джеймс Калхоун, платноход «Самотната звезда», град Савана, щат Джорджия“.
— Писмото ще го чака, когато пристигне — рече Холмс, подсмихвайки се злорадо. — Няма да може да мигне. Ще го приеме като ясно предзнаменование на съдбата както Оупъншо преди него.
— А кой е този капитан Калхоун?
— Главатарят на шайката. Ще стигна и до останалите, но трябва да започна с него.
— Как се добра до тях?
Той извади от джоба си голям лист хартия, изписан с дати и имена.
— Прекарах целия ден в регистрите на „Лойд“ и архивите, проследих планираните курсове на всички кораби, акостирали в Пондишери през януари и февруари 1883 година. Имаше трийсет и шест кораба със съответната товароизместимост. Сред тях „Самотната звезда“ веднага привлече вниманието ми, защото, макар и според документите да бе отплавал от Лондон, името му бе като наименованието на един от американските щати.
— На Тексас, ако не се лъжа.
— Не бях сигурен кой и още не съм, но знаех, че корабът трябва да е свързан с Америка.
— А после?
— Прерових архивите и за Дънди и когато установих, че тримачтовият платноход „Самотната звезда“ е бил там през януари 1885 година, подозренията ми се превърнаха в увереност. Тогава направих справки за корабите, които понастоящем се намират в лондонското пристанище.
— И?
— „Самотната звезда“ е пристигнал миналата седмица. Слязох до дока „Албърт“ и установих, че рано тази сутрин корабът е бил изтеглен с прилива към устието на реката и е отплавал обратно за Савана. Телеграфирах в Грейвсенд15 и разбрах, че е минал оттам преди известно време, и тъй като вятърът духа от изток, няма съмнение, че вече е подминал Гудуинските плитчини и наближава остров Уайт.
— Какво ще направиш?
— Вече са ми в ръцете. Капитанът и двамата помощници, както разбрах, са единствените американци на борда. Останалият екипаж се състои от финландци и германци. Знам също, че и тримата снощи са отсъствали от кораба. Получих сведенията от хамалина, който е пренасял товара. Когато пристигнат в Савана, пощенският параход вече ще е доставил писмото, а полицията в Савана ще е информирана с кабелограмата, че тримата господа настоятелно се издирват по обвинение в убийство.
Ала и в най-добрите планове, кроени от човек, винаги има някое слабо място. Не бе съдено убийците на Джон Оупъншо да получат портокаловите семки, които щяха да им покажат, че и друг човек, не по-малко находчив и изпълнен с решимост от тях, е по следите им. Нея година бурите по време на есенното равноденствие бяха силни и продължиха дълго. Чакахме дълго новини за „Самотната звезда“ от Савана, но така и не ги дочакахме. Най-сетне успяхме да научим, че някъде навътре в Атлантика била забелязана да се полюлява на вълните разбитата кърма на кораб с изписани букви „С. 3.“. Едва ли ще научим нещо друго за съдбата на „Самотната звезда“.
15
Пристанище на Темза. — Б.пр.