Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Моля да ме извините за късното посещение — започна тя и неочаквано загуби самообладание, спусна се към жена ми, прегърна я и зарида на рамото й. — Много съм разтревожена — занарежда възбудено дамата. — Нуждая се от помощ.

— Господи! — възкликна жена ми, когато повдигна воала й. — Та това е Кейт Уитни! Как ме изплаши, Кейт! Не те познах отначало.

— Просто не знам какво да правя, затова дойдох при вас.

Случваше се често — много хора, изпаднали в беда, се стичаха при жена ми като морски птици към фар.

— Добре си направила. Настани се сега удобно, ще пийнеш малко вино със сода и ще ни разкажеш какво се е случило. Може би предпочиташ да пратя Джеймс да си легне?

— О, не! Нуждая се от съвета и помощта и на доктора. Става дума за Айза. Не се е прибирал два дни. Много съм разтревожена за него.

Тя не споделяше за първи път с нас тревогата от пагубния навик на съпруга си — с мен като с доктор, с жена ми като със стара приятелка и съученичка. Опитахме се да я утешим и успокоим, доколкото бе възможно. Знае ли къде се намира мъжът й? Няма ли начин да го накараме да се прибере у дома?

Навярно имало начин. Знаела със сигурност, че напоследък, когато изпаднел под властта на порока си, отивал да пуши опиум в един вертеп в най-източната част на Сити. Досега „наслажденията“ му обикновено траели един ден и вечерта се прибирал изнемощял и посърнал. Но този път омаята явно го владеела повече от 48 часа и в момента навярно лежал сред изметта на доковете, все още вдишвайки отровата или дълбоко заспал под въздействието й. Несъмнено се намирал в „Златното кюлче“ на „Суондъм лейн“. Но тя какво можела да направи? Как да влезе млада и стеснителна жена самичка в такова заведение и да извлече мъжа си измежду типовете, налягали край него?

Такъв беше случаят и от него, естествено, имаше само един изход — да я придружа до мястото! А може би щеше да е по-добре тя изобщо да не идва. Бях домашен лекар на Айза Уитни, имах известно влияние върху него и сам щях по-лесно да се справя. Заклех й се, че най-много до два часа ще й го пратя у дома с файтон, ако наистина се намира там, където ми каза. И така, след десетина минути, напуснал удобното си кресло в уютната всекидневна, се носех бързо с файтон към източната част на града с необичайно поръчение, без и през ум да ми минаваше до какви необичайни неща щеше да доведе то.

В началото на моето премеждие не срещнах никакви трудности. „Суондъм лейн“ е мръсна уличка, смушена зад високите докове, обточили северния бряг на реката чак до източния край на Лондонския мост. Вертепът се намираше между магазин за евтино готово облекло и една кръчма — някаква тъмна дупка, наподобяваща пещерна паст, към която се спускаха стръмни стълби. Наредих на файтонджията да ме чака и заслизах по хлътналите в средата стъпала, протрити от неспирния поток олюляващи се крака. В светлината на окачената над вратата премигваща газена лампа открих резето и влязох в помещение с нисък таван, изпълнено с гъстия остър кафеникав дим на опиума. Покрай стените бяха наредени дървени рафтове както на горната палуба на емигрантски кораб.