Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

Докато Шерлок Холмс ми разказваше подробно за тези необикновени събития, бяхме прекосили покрайнините на големия град, последните пръснати тук-там къщи останаха далеч зад гърба ни и ние се носехме по един път, ограден от двете страни със селски плет. Тъкмо когато Холмс привършваше разказа си, преминахме през две селца — някои от прозорците на отдалечените една от друга къщи още светеха.

— Вече навлизаме в Ли — поясни моят приятел. — Всъщност по време на краткото ни пътуване пресякохме Съсекс в единия му край и стигнахме до Кент. Виждаш ли онази светлина между дърветата? Това са Кедрите и вътре до лампата седи жена, чийто напрегнат слух сигурно вече е доловил тропота от копитата на нашия кон.

— Защо не водиш разследването от улица „Бейкър“? — попитах.

— Защото се налага да събера някои сведения тук, на място. Госпожа Сейнт Клеър беше така любезна да предостави на мое разположение две стаи, бъди сигурен, че ще окаже същото гостоприемство и на моя приятел и колега. Мъчителна ще бъде срещата ми с нея, Уотсън, тъй като не нося новини за съпруга й. Ето че пристигнахме! Тпрр!

Намирахме се пред голяма вила, заобиколена с парк. Един прислужник притича от конюшнята и пое поводите на коня, аз скочих и последвах Холмс по виещата се, посипана с чакъл алея към къщата. Като наближихме, входната врата се отвори широко и на прага се появи дребна руса жена в светла рокля от копринен муселин, украсена с богато надиплена яка и маншети от розов шифон. Фигурата й рязко се открояваше сред струящата отвътре светлина — леко приведена напред, напрегнала слух, опряла едната си ръка на вратата, вдигнала другата в очаквателен жест, с полуразтворени устни, жената напрегнато очакваше отговор на най-важния за нея въпрос.

— Е? — възкликна тя. — Какво имате да ми кажете? — после, щом забеляза, че сме двама, нададе радостен вик, който премина в стенание, когато моят приятел поклати глава и сви рамене. — Не ми ли носите добра новина?

— Не.

— А лоша?

— И лоша не.

— Все пак и на това съм благодарна. Моля, влезте. Прекарали сте дълъг и напрегнат ден, сигурно сте уморени.

— Да ви представя моя приятел доктор Уотсън. Той ми е оказвал голяма помощ при доста от случаите, които съм разследвал. Срещнахме се тази вечер по щастлива случайност и аз го доведох с мен, за да ми сътрудничи в издирването.

— Много ми е приятно да се запозная с вас — каза тя и ми стисна сърдечно ръката. — Надявам се, като имате предвид удара, който неочаквано ни сполетя, ще ни извините, ако обслужването не е съвсем, както трябва.