Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Нямам представа. Не мога да си го обясня.

— В понеделник, преди да излезе, каза ли ви нещо?

— Не.

— А вие изненадахте ли се, като го видяхте на „Суондъм лейн“?

— Да, много.

— Прозорецът отворен ли беше?

— Да.

— Значи е могъл да ви повика?

— Да.

— А той, доколкото ми е известно, е надал само някакъв неразбираем вик. Нали така?

— Да.

— Вик за помощ, така смятате вие?

— Да, размаха ръце.

— А може да е извикал от изненада. Дали не е вдигнал ръце от изумление, когато така неочаквано ви е видял?

— Възможно е.

— И вие останахте с впечатлението, че някой го е дръпнал назад?

— Да, защото изчезна внезапно.

— Може сам да е отскочил. Нали не сте видели никой друг в стаята?

— Не, но онзи отвратителен човек призна, че е бил там, а съдържателят беше в подножието на стълбата.

— Наистина. Успяхте ли да забележите дали съпругът ви беше с обичайните си дрехи?

— Нямаше ги само яката и връзката му. Съвсем ясно видях голата му шия.

— Той говорил ли ви е някога за „Суондъм лейн“?

— Никога.

— Да ви е направило впечатление нещо, от което да се заключи, че е пушел опиум?

— Не.

— Благодаря ви, госпожо Сейнт Клеър. Това са главните въпроси, по които исках да съм съвсем наясно. А сега бихме ви помолили за една лека вечеря, след което ще се оттеглим да си починем, тъй като утре ни чака доста натоварен ден.

Настаниха ни в просторна, богато подредена стая с две легла и аз незабавно се пъхнах под завивките, тъй като се чувствах крайно уморен от среднощните преживявания. Шерлок Холмс обаче можеше да не спи дни наред, дори седмица, когато имаше да разрешава някаква задача — обмисляше я от всяка възможна гледна точка и съпоставяше фактите, докато не стигнеше до категорично заключение или не се убедеше, че все още не му достигат данни за него. Веднага ми стана ясно, че и тази нощ се готви да бодърства. Свали си жакета и жилетката, облече широкия си син халат, обиколи стаята и събра всички възглавници — от леглото си, от канапето и от креслата, — натрупа ги така, че си приспособи нещо като диван, настани се на него по турски и сложи пред себе си унция ситно нарязан тютюн и кутия кибрит. На слабата светлина на лампата го виждах как седи безмълвен и неподвижен, в устата с една стара лула, направена от корен на изтравниче, разсеяно вперил поглед в тавана. Струя синкав дим се виеше над него, а отблясъкът на разпаления тютюн озаряваше острите черти на лицето му. В тази поза го оставих, преди да заспя, в същата го заварих, когато, разбуден от някакво възклицание, отворих очи и видях, че лятното слънце е огряло стаята. Лулата все още беше в устата му, в помещението се стелеше гъста пелена от дим, а от купчинката ситно нарязан тютюн, която бях видял предната нощ, не бе останало нищо.