Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Е, Уотсън — каза Холмс, когато от мрака изникна висока двуколка с два странични фенера, които излъчваха снопове златиста светлина и образуваха нещо като тунел в мрака. — Няма да откажеш да дойдеш с мен, нали?

— Стига да ти бъда полезен.

— Един доверен приятел винаги е полезен, още повече ако е и добър летописец. Стаята ми в Кедрите е с две легла.

— В Кедрите?

— Да, така се нарича домът на господин Сейнт Клеър. Отседнал съм там заради следствието, което водя.

— А къде се намира?

— Недалеч от Ли, в графство Кент. На седем мили от тук.

— Нищо не разбирам.

— Нормално. Скоро ще ти обясня всичко. Качвай се в двуколката. Свободен си, Джон, нямаме нужда от твоята помощ. Ето ти половин лира. Чакай ме утре около единайсет. Подай ми поводите. До скоро виждане.

Той шибна коня с камшика и ние се понесохме по безкраен лабиринт от тъмни безлюдни улички, после по все по-широки. По някое време профучахме по голям мост с решетести перила, под който бавно течаха мътните води на реката. Сетне пак продължихме по пусти, застроени с тухлени къщи улички, чиято тишина се нарушаваше единствено от тежките отмерени стъпки на дежурния полицай или от крясъците и песните на закъснели гуляйджии. Тъмни облаци се носеха по небето и тук-там сред тях мъжделиво просветваше звезда. Холмс караше двуколката, отпуснал глава на гърдите си, мълчалив и умислен, а аз седях до него, нетърпелив да узная какъв е новият случай, който явно изцяло го бе погълнал, но не се осмелявах да проговоря, за да не прекъсна хода на разсъжденията му. Изминахме няколко мили и навлязохме в района на извънградските къщи, когато Холмс се раздвижи, сви рамене и запали лулата си с израза на човек, доволен от взетото решение.

— Ти притежаваш едно изключително качество, Уотсън — каза той, — умееш да мълчиш и тъкмо това те прави толкова безценен другар. Но сега имам належаща нужда да поговоря с някого, тъй като мислите, които се въртят в главата ми, не са от най-приятните. Питах се какво ще кажа на милата дребничка дама, когато излезе да ме посрещне на входа.

— Забравяш, че не съм в течение на нещата.

— Докато стигнем до Ли, ще има време да те запозная с фактите. Случаят изглежда безкрайно прост, а аз още не мога да направя нито крачка към разрешаването му. Има много нишки, разбира се, но не водят до нищо съществено. Сега ще ти разкажа накратко всичко, Уотсън, а ти може би ще съзреш някаква искрица в мрака, в който се лутам. Преди няколко години или по-точно — през май 1884 година, в Ли се появил един господин на име Невил Сейнт Клеър, който очевидно разполагал с много пари. Наел голяма вила, облагородил парка около нея и заживял нашироко. Постепенно се сприятелил със съседите си и през 1887 година се оженил за дъщерята на един местен пивовар, която му родила две деца. Не се занимавал с нищо определено, но участвал с капитали в няколко търговски предприятия и обикновено всяка сутрин ходел в града и се връщал с влака, който тръгва от улица „Канън“ в пет и четиринайсет. Невил Сейнт Клеър е на трийсет и седем години, кротък по нрав, добър съпруг и любящ баща, ползва се с уважението на всички, които го познават. Мога да добавя още, че задълженията му в настоящия момент, както успях да установя, възлизат на осемдесет и осем лири и десет шилинга, а в банката на прилежащите към Лондон графства има влог от двеста и двайсет лири. Следователно няма основания да се смята, че изпитва парични затруднения. Миналия понеделник Невил Сейнт Клеър тръгнал за града по-рано от обикновено и на тръгване обявил, че му предстоят две важни задачи и че като се връща, смята да купи кутия със строителни кубчета на момченцето си. Случайно същия този понеделник скоро след заминаването на мъжа й госпожа Сейнт Клеър получила телеграма, че в кантората на Абърдийнското параходно дружество на нейно име е пристигнала ценна пратка, която отдавна чакала. Ако добре познаваш Лондон, сигурно помниш, че въпросната кантора се помещава на улица „Фрезноу“, която започва от „Суондъм лейн“, където се срещнахме тази вечер. След като обядвала, госпожа Сейнт Клеър тръгнала за града. Направила някакви дребни покупки, отишла в кантората на дружеството, взела си пакета и точно в четири часа и трийсет и пет минути минавала по „Суондъм лейн“ на път за гарата. Дотук всичко ясно ли е?