Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
— Петият голям цикъл на маите — промърмори Уилсън.
Андре отново кимна.
— Да, явно е свързано с тези дати. Дървото на живота е причината Забраненият град да се намира там, където е. Построили са го, за да защитят дървото.
Вече всичко намираше обяснение — Забраненият град, едно от най-свещените места на света, е бил издигнат единствено с целта да се запази Дървото на живота от някакво посегателство. Въпреки това Уилсън се разтревожи още повече. Сега той стоеше между амбициите на Г. М. и новопоявилото се намерение на Джаспър да изпълни мисия Ездра. Двамата мъже, някога твърди съюзници, сега бяха решени да постигнат своето и мисия Ездра се бе превърнала в бойното им поле.
— Как можем да скрием информацията за Дървото на живота от Рандъл? — попита Уилсън.
— Като стартираме мисията по-рано от очакваното — отвърна Джаспър.
Уилсън се вкопчи в масата.
— Не може ли просто да поговорим с Г. М. и да му обясним колко опасно е всичко това?
Джаспър поклати глава.
— Познавам Г. М., откакто се помня. Не може да бъде разубеден. Той умира и за него това е единственият начин да спаси живота си. Не вярва в бог или в някаква друга висиш сила. Не му пука какви могат да бъдат последствията, ако се провали. Провали ли се, умира и всичко приключва.
— Трябва ми известно време да помисля — рече Уилсън, опитвайки се да спечели възможност да обмисли по-добре последствията.
Джаспър отново поклати глава.
— Времето е лукс, който не можем да си позволим, господин Даулинг.
28.
Пекин, Китай
Забраненият град
Императорските градини
25 септември 1860 г.
17:27 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 206
След като се разхождаха из Императорските градини в продължение на повече от час, Цъ Си поведе Рандъл обратно към Двореца на съсредоточената красота. Слънцето вече залязваше на запад и температурата бе паднала значително. Намерението й бе, след като пристигнат, да запали огън, да приготви вечеря на госта си и да го съблазни.
Разговорът, който водеха, беше пълен със сексуална енергия. И колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се засилваше стремежът й да го овладее. Още не бяха обсъждали защитата на Средното царство и Цъ Си показваше огромна сила на характера да не изглежда уплашена или застрашена. Времето бе минало просто в обсъждане на преплетените борове, прочути в цял Китай като „брачни дървета“, както и на древните кипариси в Императорските градини — говореше се, че някои от тях са на повече от хиляда години. Брачните дървета бяха страхотна гледка — два извисяващи се бора, единият светъл, другият много по-тъмен, увити заедно през столетията под умелите грижи на евнусите градинари.
Вниманието на Рандъл обаче беше привлечено най-вече от древните кипариси. Той обиколи много от тях и дълго време докосва чворестите им, изтощени и изкривени от възрастта стъбла, след което се взираше нагоре в гъстите зелени клони, очертани на фона на ясното есенно небе.
— Омъжих се за Сина на небето Сиен Фен в сянката на тези дървета — каза Цъ Си, сякаш си спомняше щастлив спомен. — Това бе най-голямата чест в живота ми. Само като си помисля, че някаква си третокласна наложница може да спечели сърцето на най-могъщия човек на света. Истинско чудо. — Тя погледна косо Рандъл. — Това е вълшебен свят, който си струва да бъде запазен.
— Съмнявам се, че сте спечелили само сърцето на Сина на небето.
Цъ Си сдържа усмивката си.
— Имам много таланти. Сред тях е пеенето, което той обожава, а също и способността да водя разнообразни разговори, тъй като имам широки познания по различни теми. — С внезапен прилив на енергия тя скочи напред и се завъртя грациозно, първо на една страна, после на друга, с великолепно поставени ръце. — Освен това харесва и как танцувам.
Блестящото представление предизвика усмивката на Рандъл и той осъзна, че с чара си Цъ Си е успяла да проникне през защитите му с по-голяма лекота, отколкото бе очаквал. Напомни си, че е важно да запази мисълта си ясна. И въпреки това енергичното й присъствие и красотата й му се харесваха все повече и повече.
Цъ Си се въртеше и въртеше, докато отново не се озова до него.
— Освен това цени съветите ми — сериозно рече тя и застана до него.